Анди Ремик - Спирала

Колко ли време щеше да продължи това?

Минути?

Секунди?

— Какво търсиш тук , мамка му?

Картър се обърна. И видя малък черен катер. Някакъв мъж се взираше към него, вдигнал водолазната маска на челото си. На широкото му лице бе изписана нагла усмивка. Джем.

— Видяхме те да се гмуркаш. — Намигна му. — Решихме, че може да искаш да те вземем на стоп — избоботи Слейтър.

Картър се ухили.

— Това ли бяха фойерверките ти?

— Атомна бомба в куфарче — засмя се Джем. — Ниско ниво на радиация. Доста екологично всъщност.

Двамата измъкнаха Картър в малкия катер.

— Гушни го да го стоплиш — каза Джем и насочи катера някъде в мрака.

— Да бе, ще го гушкам. Още не съм обърнал резбата!

— Слейтър, виж го бе! — изръмжа Джем. — Ще умре от хипотермия! Не подхвърлям намеци за сексуалната ти ориентация, но наистина трябва да го позатоплиш. — Погледна Картър, който трепереше неудържимо, затворил очи, погълнат от болка. — Всъщност май ще се наложи да направим тройка, ако не искаме да хвърли топа.

Двамата се наместиха от двете страни на Картър и докато катерът се носеше по тъмните вълни, прегърнаха приятеля си и зачакаха утрото.

Студеният есенен вятър носеше окапали листа по пътя, вдигаше ги във въздуха и украсяваше настилката с тези символи на смъртта на лятото и предстоящата атака на зимата. Блестящият черен мерцедес се понесе през тях, зави вдясно в края на улицата и се насочи към пустото пристанище.

Беше рано, пет сутринта, и все още всичко тънеше в мрак.

Мерцедесът спря, двигателят угасна и от ауспуха се вдигнаха струйки дим. Една от задните врати се отвори и Картър — насинен и натъртен, без един преден зъб, но все пак чист, превързан и отново цял — стъпи на грубия бетон и вдиша уханния нектар на утринния въздух. Закуцука бавно по кея, като трепваше от болка, когато счупената му гръдна кост напомняше за себе си. Спря и се загледа в спокойните черни води. Извади пакет цигари, измъкна с бинтованата си ръка една от хартиения й затвор и я запали.

Димът се понесе над водата и Картър въздъхна.

Обърна се при шума на другия автомобил. Рейнджроувърът зави покрай паркирания мерцедес и спря.

Подухна студен вятър.

Една от вратите се отвори и от колата слезе мъж, Картър никога не го беше виждал, но инстинктивно го разпозна като човек на Спиралата. Висок, широкоплещест, доста възрастен. Сивата му коса бе късо подстригана, светлите му очи блестяха. Грижливо подстриганият мустак и дългото палто му придаваха донякъде вид на гангстер.

— Господин Картър.

Картър стисна облечената в кожена ръкавица ръка, кимна и дръпна от цигарата си.

— Добро утро.

— Добро да е — каза мъжът. — Да се поразходим.

Закрачиха по ръба на кея, вятърът духаше под яките им и развяваше пешовете на палтата. От време на време над главите им се разнасяше самотният крясък на търсеща храна чайка.

— Знаете ли кой съм аз?

— Не.

— Може би така е по-добре. Беше ми съобщено, че след вашите неотдавнашни… подвизи, така да се каже, сте научили доста неща за Спиралата, които може би не би трябвало да научавате. Но все пак не можем да забравим всеотдайната ви служба, благодарение на която — макар и без ваше знание — ни доведохте до противните нексове, както и факта, че премахнахте предателите, известни като Фойхтер и Дюрел.

— Оценявам това.

Мъжът спря и го погледна изпитателно. После изхъмка.

И тогава Картър го видя — 9-милиметров браунинг. В облечените в ръкавици ръце на мъжа.

Преглътна сухо.

Мъжът се усмихна.

— Стига де, това е вашият. Служителите ни го намериха, докато се гмуркаха да търсят трупа на Дюрел. Истинско чудо, не мислите ли?

Картър взе пистолета. Беше белязан. Издраскан. Стар и износен. Пистолет с характер.

— Чудо. Й още как. — Разсмя се и се загледа над водата. — Откриха ли трупа?

— Не.

— О! — Картър замислено почеса вежда. — Вижте, можете да сте сигурен в лоялността ми. В началото бях малко вбесен, понеже тези… приключения , така да се каже… мислех си, че Спиралата се опитва да ме убие. Впоследствие се оказа, че греша.

Гласът му бе станал малко студен. Очите му проблеснаха и той стисна устни.

Мъжът кимна.

— Информацията е сила, Картър. Вижте какво направи с Фойхтер и Дюрел прекалено многото информация. Не можете да разкажете всичко на всеки. Като агенти от ударните групи, вие сте само мънички колелца в машината, пионки в голямата игра. Онези двамата едва не унищожиха Спиралата — именно чрез информацията. Чрез знанията си. Чрез нещата, които не би трябвало да знаят.