Анди Ремик - Спирала

Докато набираше височина, с ужасяваща и безпощадна категоричност осъзна, че ударните групи са разбити. Оръдията на крайцера бяха нанесли огромни щети и хеликоптерите на нексовете танцуваха сред машините на другарите му, сваляха ги една по една.

Картър насочи команчито напред.

Хеликоптерът убиец се втурна с вой към малката черна машина на Фойхтер. Картър активира контролера на многоцевната картечница и с ужас осъзна, че е в състояние с лекота да унищожи хеликоптера. Но това означаваше със същата лекота да убие и Наташа…

Гняв и безсилие овладяха душата му.

Команчито, една от най-добрите летящи бойни машини, не можеше да му помогне да изпълни последната си задача, окончателния акт на отмъщение, правораздаване и необходимост . Фойхтер трябваше да умре… но Картър нямаше оръжие, с което да го убие… или по-скоро оръжието му бе прекалено жестоко …

По конзолата примигнаха светлини.

Губеше гориво — виждаше на дисплея на шлема в скута си, че фюзелажът пикае високооктанов керосин. Отчаяно насочи хеликоптера напред. Фойхтер го забеляза, зави и откри огън с картечниците си. Куршумите се забиха в корпуса на команчито. Въпреки това Картър продължи напред. Шестото му чувство го подтикна да отвори кабината. С хидравлично съскане капакът се сви на една страна, за да избегне перките, откъсна се и стъклото се понесе надолу към морето. Дъжд и лед шибнаха Картър през оглушителния рев на перките и го успокоиха със студената си безчувственост; после вятърът го изпълни с безумна радост. Той отклони машината вдясно, за да избегне челния сблъсък, след което описа широк завой. Зад него затрещяха картечници.

Внезапно осъзна, че го преследват два малки черни хеликоптера — вероятно съпровождаха Фойхтер, охраняваха създанието, което бе техен водач…

Отново проехтяха изстрели.

Команчито пое още удари.

„Горивото…“ — изсъска предупредително Кейд.

Команчито рязко се издигна и се приближи до черната машина на Фойхтер, която се беше насочила обратно към крайцера. И тогава всичко се случи едновременно…

Разнесе се дълбок нисък звук.

Светът сякаш се разтресе.

Крайцерът подскочи като ужилен — поставената от Джем миниатюрна ядрена бомба се взриви. Чу се странен подводен рев, сякаш океанът изкрещя. Изригнаха мехури и под повърхността заиграха светлини и пламъци, плъзнаха навън като пипалата на някакво огромно блестящо морско чудовище. Корабът излетя във въздуха и към небето се понесе пронизващият писък на разкъсвана стомана — по корпуса му плъзнаха огромни пукнатини и той се разцепи, средата му се огъна надолу, носът и кърмата се издигнаха рязко към небето сред кипнала вода и пара, огромно стоманено V, разкриващо светлини и отделения, миниатюрни, подобни на играчки части на огромната стенеща машина…

Пяна и пламъци полетяха в небето. Изригнаха горещи гейзери.

Куршумите отново изсвистяха покрай Картър и той хвърли команчито надолу и под машината на Фойхтер. Наклони го така, че да лети на една страна, и извади от колана си стоманеното въже, което бе използвал в „Бевърли Хилс Хилтън“. Изстреля го нагоре към търбуха на хеликоптера на Фойхтер… и в същия миг още куршуми полетяха към него и една искра възпламени изтичащото от команчито гориво и към хеликоптера се понесе огнена вълна…

Картър изхвърча от кабината, дръпнат от въжето.

Вятърът го прониза.

Команчито се люшна, следвано от огнената ивица, която бързо го настигаше. Останал без контрол, хеликоптерът лумна в ослепителни пламъци и падна във вълните, разцъфна за последен път в цвете от огън и метал.

Картър висеше безпомощно на въжето. Вятърът го подмяташе диво. Двата други хеликоптера наближиха и откриха огън.

Картър закрещя. Куршумите прелитаха с писък покрай него.

Изкатери се по въжето и се вкопчи в шейната на хеликоптера. С херкулесово усилие се набра, завъртя се и краката му стъпиха на шейната.

И видя зад стъклото Фойхтер.

Видя го как вика нещо. Хеликоптерът рязко се отклони вляво. Картър се залепи безпомощно за вратата, главата му се блъсна в стъклото и го спука. Той вдигна браунинга и опря дулото в стъклото. Дори през рева на двигателите чу стърженето на метал в стъкло.

Фойхтер също го чу.

Обърна се и впи поглед в Картър.

Очите му проблеснаха студено. Устата му се бе стегнала в тънка сурова линия.

— Мамка ти! — изкрещя Картър. Вятърът моментално отнесе думите му. Картър дръпна спусъка. Куршумът проби стъклото и полетя към лицето на Фойхтер. Заби се в предните му зъби, мина през небцето му и продължи през мозъка. Фойхтер се килна назад, изпусна лоста за управление, мозъкът му избухна през тила, размаза се по седалката и опръска Наташа.