Анди Ремик - Спирала

Пистолет.

Пръстите му се вкопчиха в дръжката на браунинга, захвърлен небрежно от Фойхтер. Ръката му стисна познатото тежко оръжие и сграбчил своя 9-милиметров брат, Картър се извъртя по гръб и насочи пистолета към Крейл, който внезапно спря и приклекна…

Й се разсмя.

Картър натисна спусъка.

Пистолетът изрита и куршумът излетя от цевта. Крейл се метна вляво и куршумът се заби в компютрите. Посипаха се искри. Картър се претърколи и насочи браунинга за втори изстрел…

Чу металните изщраквания и въпреки болката в гърдите и протестите на тялото си се хвърли напред, когато тримата други нексове откриха огън. Претърколи се е трясък върху някакъв метален панел, намери прикритие зад една ниска пейка и надзърна иззад ръба й. Куршумите свистяха из помещението и рикошираха сред дъжд от искри. Браунингът отлетя от ръката му и силен удар го отхвърли настрани. Останал без въздух, Картър се стовари тежко на пода. Болката го разкъсваше. Разсмя се с пълна с кръв и слюнка уста. Сянката на Крейл надвисна отгоре му.

„Дай на мен — прошепна Кейд. — Дай да му видя сметката на тоя задръстеняк“.

Сам ще му видя сметката, озъби му се Картър и измъкна дългото черно острие от скритата кания в кубинката. В нормална ситуация никога не му се бе случвало да прибягва до ножове… но в случая ситуацията бе далеч от нормалната, а освен това бързо губеше вяра, търпение и сили . Крейл се надвеси над него и Картър нанесе свиреп удар с камата право в слабините му, усети как острието с лекота разрязва плът и мускули. Топлата червена кръв рукна по юмрука му и той изви ножа настрани, преди да го извади. Крейл се олюля и бавно се свлече на колене. Картър стана, оплискан в кръвта на некса, замахна и запрати камата през помещението. Острието се заби в окото на единия от държащите Наташа нексове, той се просна по лице без звук и се загърчи на пода в локва кръв. Към Картър полетяха куршуми и той приклекна. Над главата му се посипаха искри. Двамата други нексове измъкнаха крещящата Наташа от стаята… и внезапно се възцари тишина…

Нарушавана единствено от стоновете и скимтенето на Крейл.

Картър се изправи и се огледа. Взе пистолета си — бе станал хлъзгав от кръвта — и тръгна към гърчещия се Крейл. Ръцете на некса бяха покрити с червена каша. Той вдигна изкривеното си от болка и ярост лице към Картър и облиза тънките си побелели устни.

И Картър почувства…

Съжаление. Не гняв, не омраза. Просто съжаление към нещастното гърчещо се създание в краката си.

Вдигна браунинга. Избърса потта, кръвта и лигите от лицето си.

И прати куршум в лицето на Крейл, за да сложи край на мъченията му.

Слейтър седеше в катера и се мръщеше.

Погледна си часовника. Джем се бавеше. Страшно много се бавеше. Загледа се надолу към кипналите води, но не успя да види нищо. Чу някакъв вик над себе си. Погледна нагоре по черната метална стена и видя бледо кръгло лице, което веднага изчезна.

— Страхотно — промърмори той.

Чу се свистене, съпроводено с плясък.

Изруга. Погледна нагоре и отново видя бледото лице. Вдигна картечницата и изстреля двадесет куршума; някои рикошираха с писък от борда на черния кораб. Не бе сигурен дали е улучил. Във всеки случай бледото лице изчезна.

— Отиде за подкрепления — промърмори Слейтър. — Мамка му. Мамичката му мръсна. Джем, задник такъв, идвай !

Картър предпазливо закуцука из оперативния център. Компютрите тракаха и стенеха. Една от стените бе изцяло стъклена. Погледна през нея и видя кипящата дейност долу. По всяка вероятност се намираше над мостика. Позна Фойхтер и Дюрел. Белият глобус се въртеше между двамата, докато те предаваха своя Нов световен ред. Наташа не се виждаше никаква.

— Мръсници — изруга Картър и вдигна браунинга в окървавения си юмрук. Провери пълнителя. После провери и останалите пълнители, които носеше.

Имаше патрони. Много патрони.

Усмихна се.

— Падна ли ми, Фойхтер — каза и предпазливо излезе от оперативния център.

В коридора долитаха звуците на ожесточена автоматична стрелба. Разнесоха се тътени и от тежките оръдия на крайцера, плюс далечни експлозии и вой на двигатели.

„Добре си вършиш работата, а, Джем?“

„Ще свърши по-добра работа от теб“ — прошепна Кейд.

„Къде е Наташа?“

„Отведоха я на мостика. При Фойхтер. Навсякъде цари паника. Ударните групи са успели някак си да изведат от строя навигационните системи. Корабът не може да държи курс без помощта на QIII“. Гласът на Кейд беше изпълнен с горчивина.