Анди Ремик - Спирала

Крейл скочи да го посрещне…

Сблъскаха се във въздуха и си размениха серия удари с такава скорост, че човешко око едва ли би могло да ги проследи. Разделиха се, стъпиха едновременно на крака и се извъртяха върху матовия черен метален под на оперативния център…

Крейл се усмихна.

— Ще те накарам да страдаш, както не си страдал никога.

Картър погледна към Наташа — нексовете я влачеха към вратата, — но тя бе прекалено заета със своите собствени шибани проблеми…

— Ще ти го начукам в мозъка! — озъби се Картър.

Крейл нападна със серия удари. Картър блокира, отмести се, блокира отново и нанесе къс десен в челюстта му. После скочи и изрита Крейл в гърдите и той се стовари на пода със сумтене. Но веднага скочи високо във въздуха и двата му лакътя се понесоха надолу към Картър, който се извъртя с невероятна скорост и ударът на Крейл срещна единствено въздух. Крейл стъпи на пода; кракът му полетя нагоре, изрита Картър в гърдите и го запрати във въздуха. Картър се стовари с трясък на пода и се претърколи. Кубинките на Крейл се приземиха на мястото, където допреди миг бе лицето му. Двамата започнаха да обикалят в кръг, ръмжаха като вкарани в клетка тигри.

— Станал си по-бавен на дърти години — каза Крейл.

Картър се разсмя.

— Все още не се чувствам мъртъв.

— Ще се почувстваш — каза Крейл и очите му проблеснаха. — Не разбираш ли? Играя си с теб. Ебавам се с теб. Ти си бавен в сравнение с мен, Картър. Ти си слаб . Ще ти причиня такава болка, каквато ти причини на Шарей. Ще те пратя при нея и тя ще пороби душата ти…

— Спри да дрънкаш и ми покажи — озъби се Картър.

Приближиха се един към друг.

Предпазливо.

Картър нанесе сложна серия удари, мушкания, къси удари и ъперкъти. Крейл ги блокира всичките и отвърна с ритник. Картър се метна настрани, сграбчи крака му и стовари лакът в слънчевия му сплит, но Крейл се извъртя във въздуха, изрита го в лицето с пета и го просна на твърдия метален под…

Картър изкрещя и се опита да защити с ръце кървящото си лице.

— Не! — изкрещя Наташа.

Крейл стъпи на пода, приклекна, изправи се. Закрачи напред. Погледна надолу. Хвърли се внезапно и стовари с цялата си тежест лакътя си в гърдите на Картър. Чу се пукане на гръдна кост. Картър отново изкрещя, ръцете му неочаквано се стрелнаха напред, сграбчиха главата на Крейл и я заблъскаха в пода — веднъж, два, три пъти, Крейл успя да се отскубне и запълзя по металния под, ослепен, раздиран от кашлица, замаян…

Картър изпъшка се изправи. Болката изгаряше гърдите му; с мъка успя да си поеме дъх. Опипа гърдите си, после изгледа кръвнишки Крейл, който тръскаше глава. От счупения му нос течеше кръв.

Корабът се тресеше. Чуха се далечни писъци и яростно скърцане на стомана. Проехтя експлозия и се разнесе нисък метален стон.

Крейл се ухили гадно.

И атакува…

Картър събра всичките си сили. Удряха, блокираха, затанцуваха в кръг. Крейл атакува отново и нанесе ритник от въздуха — Картър едва го избягна. Последва втори удар и Картър отстъпи, преди да блокира урагана от крошета, след което отвърна с комбинация удари и ритници, които принудиха некса да отстъпи за миг…

Отново започнаха да обикалят в кръг. Картър дишаше тежко, от челото му се стичаше пот. Крейл изглеждаше недокоснат.

— Мислех, че си по-бърз — каза Картър.

— По-бърз съм от теб .

— Покажи ми тогава, нещастнико!

Крейл изрева и се втурна напред. Атаката му бе толкова силна и бърза, че Картър отстъпи, обзет от паника пред бесния ураган от удари и ритници. Едва успяваше да ги избягва и блокира. Получи удар в гърлото, олюля се и отстъпи. Гърбът му опря в компютрите на стената.

Крейл стоеше задъхан и се усмихваше злобно.

— Картър! — изкрещя Наташа. Бореше се с тримата, които я държаха; даваше си сметка, че дори да стане чудо и Картър да успее да убие Крейл, ще му се наложи да се справя с още трима въоръжени противници.

Картър стискаше…

гърлото си…

Стискаше го в опит да си поеме дъх…

Болката го пронизваше. От очите му се стичаха сълзи. Избърса ги с окървавените си ръце, погледна злобните очи на Крейл и разбра. Разбра, че е надминат. Разбра, че е победен. Разбра, че е мъртъв …

— Само това ли можеш? — изхриптя той. — Нали уж си воин. Шибаната ти половинка се представи по-добре…

Очите на Крейл се разшириха и усмивката му изчезна. Той изрева и отново се втурна напред. Картър избягна серия удари и се метна над металните решетки към стената, към лавицата и към забравения…