Анди Ремик - Спирала

— Фойхтер, какво са нексовете?

— Мълчи.

— Или какво? Ще ме застреляш ли? — засмя се Картър. Огледа Фойхтер от глава до пети. Усмивката му бе сладникава и противна. — Хайде, Фойхтер, отговори на въпроса ми.

Фойхтер спря. Обърна се. Погледът му бе изгарящ.

— Те са хора, Картър, също като теб и мен. Но са убийци, невероятно добри убийци. Нали уж бяхте приятели с Гол? Нима искаш да ми кажеш, че никога не ти е обяснявал що за феномен са нексовете? — Фойхтер се подсмихна. — Ние — Гол, Дюрел и аз — работихме върху тях, или по-скоро продължихме работата по един проект, Nx5, наричан също Некрос — или Некс. Първите стъпки са били направени през 50-те години на 20 век от предшествениците ни, когато Америка и Русия си играели на Студената война и разработвали ядрени оръжия и междуконтинентални ракети. Ние продължихме изследванията в края на 90-те. Да, по онова време открихме много неща. Много неща, които Спиралата би предпочела да си останат в тайна. Те спряха финансирането на проекта Некс. Образците ни бяха убити и трябваше да се преориентираме към други, по-морални области.

Фойхтер се обърна и тръгна. Картър го последва.

— Дюрел и Гол — и ужасите, които създадоха! — Фойхтер се изкиска. Смехът му бе студен. Смразяващ. Кошмар, превърнал се в реалност.

Картър настръхна. Пак погледна нексовете. Имаше нещо странно в тези хора, в тези убийци, които го преследваха от толкова време, които едва не бяха изтребили ударните групи… но не можеше да определи точно какво.

Фойхтер спря.

Една врата се плъзна настрани и Фойхтер въведе Картър в помещение с масивен контролен панел. Покрай стените бяха наредени компютри, светлините им проблясваха като полудели. Мониторите по лавиците показваха военноморски и военновъздушни операции. И там, на отсрещната стена, зад малък черен терминал седеше Наташа…

— Натс!

— Картър! — Тя скочи, втурна се към него и се хвърли в обятията му. Картър я целуна, после се отдръпна и се взря в насълзените й очи.

— Заловиха ме — изплака тя. — Не съм те предала, Картър, честна дума… казаха, че съм тяхната застраховка, че ще направиш каквото поискат, за да не ме убият…

— Да бе, да — рязко я прекъсна Фойхтер, отиде до малкия черен терминал и остави браунинга на металната лавица. Натисна някакво копче. Метални плочи се завъртяха спираловидно от върха на терминала и откриха малък черен куб. — Вижте. Това е QIII. Впечатлен ли сте, господин Картър?

— Това ли е?

— Да, това е. Но повярвайте, онова, което му липсва откъм естетическа страна, се компенсира неизмеримо от възможностите му. Благодарете на вашия спасител, господин Картър.

— Моят… спасител ли?

— Задайте си въпроса — защо заловихме Наташа? Защо просто не ви застрелях горе на палубата? Да не мислите, че ми е притрябвало да отговарям на шибаните ви въпроси? Да не мислите, че бих ви оставил да живеете дори с една секунда повече? Не… Но QIII е объркан от вас, господин Картър. Той е в състояние да предвиди каквото и да било, всичко — с изключение на вашите действия… и това безпокои процесора, безпокои и нас . QIII смята, че у вас има нещо странно, господин Картър. Нещо тъмно вътре във вас, което ви прави невъобразимо опасен. И смята да се добере до тайната ви — дори ако се наложи да съсипе душата ви, дори да се наложи в крайна сметка да ви убие.

Фойхтер се усмихна, обърна се и прокара пръст по студения кубичен процесор.

Той тихо бръмчеше.

— Но от какво се страхува? — попита Картър. — Че пак ще те застрелям ли?

Фойхтер рязко и невероятно плавно се обърна. И се усмихна.

— Нека ви предупредя — всъщност Дюрел ви иска жив, както и процесорът. Не и аз. Не ме предизвиквайте, или ще ме принудите да стана лош. Сега QIII е напълно действащ, както видяхте с очите си, когато вашата жалка групичка долетя да се срещне със създателите си — скоро ще видите пълните мащаби на нашия план.

— Какво, да завладеете света ли? — презрително рече Картър. Фойхтер се изсмя.

— Ама че сте наивен, Картър. Вие сте съвсем, съвсем прост. Във вашия свят всичко е черно и бяло. Не и в моя. Спиралата имаше своята власт, своето шибано време. Но злоупотреби с него. Погледнете нещата такива, каквито са… Те ме отвращават. Имат върховната сила и въпреки това злото тържествува, зли хора вървят по света с оръжия и бомби. Всичко е прецакано до неузнаваемост, Картър. Спиралата… навремето смятах, че са силни. Но не, Спиралата е слаба, Картър. Тя затлъстя и се изнежи от победите си. Настъпи време за промяна… време е силните да управляват с железен юмрук и ние ще го направим. Ще се отплатим със същото. Ще унищожим злото. Ще превърнем света в едно по-добро място и ще накараме Бог да се гордее с човечеството.