Анди Ремик - Спирала

Знаеше.

Знаеше, че връщане няма.

■ Qclass relay ■ qiii mainframe logon 01001010

booting…

■ GetStdHandle ■ ■ GetFileType P ■

GetStartupInf oA2 FreeEnvironmentStringsA

3 FreeEnvironmentStringsWO ?

WideCharToMultiByte ■ ■

GetEnvironmentStrings

■ ■ GetEnvironmentStringsW B ■ WriteFileD

HeapAlloc ■ VirtualAlloc

■ heapReAlloc i GetCPOnfo1 GetACP 1 ■

GetOEMCP

■ LoadLibrary A a ■ MultiByteToWideChar S

GetStringTypeA

V ■ GetStringTypeW j ■ LCMapStringA A ■

LCMapStringW /■ RtlUnwind

KERNEL32.dll AIL_lock@0 v

_AIL_get_preference@4 ED_AIL_unlock@0

_AIL_lock_mutex@0 F ■ _AIL_unlock_mutex@0 ■

_AIL_set_error@4 E

errors rectified

qlll 01001010 100% on-line

operational procedures confirmed

HKLM, % KEY_OPTIONAL%, ’sysmon’,, ’sysmon’

HKLM,% % \sysmon,INF,,’appletpp.inf

SP1Q,% KEY_OPTIONAL% \sysmon,InstaUed, ,’0’

SP1Q,% KEY_OPTIONAL% ,’sysmeter’,,’sysmeter’

SPlQ,%KEY_OPTIONAL%\sysmeter,InstaUed,,’0’

HKLM,% KEY_OPTIONAL% ,’netwatch’,,

SP1Q,% KEY_OPTIONAL% ,’demolimminent’

’demolsquads=37’

HKLM, % KEY_OPTIONAL% \demol,INF,,

’squadthreat.inf

script engaged script locking engaged

launch sequence initiated= threat=

demolsquad=37

co-ords 234.456.555.211 — eq% 345.331

satellites= 248

satellites= qiii operational takeover complete

satellite request= granted

logged.

Макар и да не бе най-големият на света, бойният кораб несъмнено изглеждаше най-страховито от всички. Матовите му черни бордове надвисваха над океанските вълни и той се носеше с ръмжене през тъмните води, като пореше вълните с тежкия си дундест корпус. Подобно на останалите членове на ударните групи, Картър бе изслушал инструктажа на Джем, който се базираше на събраната от различни източници информация, в това число и на сведенията на Свещеника. Разузнавачите бяха научили, че съдът е въоръжен с най-различни оръжейни и насочващи системи, далеч надхвърлящи нормалната екипировка на крайцери от подобен клас. Наред със стандартните ракети и оръдия той притежаваше най-разнообразни сензори и оръжия за борба с подводници, както и мощен Мк IV фазов радар, осигуряващ покритие 360° и способен да следи едновременно до 250 цели. Освен това разполагаше със самолети и тежковъоръжени бронирани хеликоптери. Корабът се задвижваше от ядрен реактор. За разлика от обикновените крайцери, тази машина развиваше максимална скорост над 60 възела. И нямаше никакви следи от екипаж…

Картър зависна във въздуха. Команчито бръмчеше равномерно, а шлемът подаваше тревожни сигнали за опасна близост. Вълните под него се разбягваха в кръгове, гонени от перките на хеликоптера.

И въпреки това…

И въпреки това крайцерът не се виждаше на дисплеите.

Процесорът QIII, помисли си той.

Проклетата машина прехваща показанията на сателитите, радарите и скенерите.

Отблъсква всичко, насочено към кораба!

Нищо чудно, че така и не са го открили… а сега? Сега, когато QIII явно работи?

Нима бе пристигнал прекалено късно?

Въпреки взетото решение за радиомълчание Джем се свърза с Картър с помощта на ЕКуба.

— Как си, Картър?

— Готов. Вие готови ли сте?

— И още как, мамка му. Двамата със Слейтър се омитаме — отиваме при момчетата.

— Представи се добре, Джем. А ако не можеш да си добър?

— Винаги съм адски добър — озъби се Джем.

Картър се ухили и полетя напред, поведе огромната глутница метални вълци. Сега те се бяха групирали по-наблизо, бяха застанали над и около команчито и образуваха огромно ято, което бръмчеше гневно срещу арктическото небе… Картър се напрегна — очакваше противниковия огън, чакаше огромните 125-милиметрови оръдия да изплюят своето „добре дошли“…

Матовият черен крайцер стенеше и ръмжеше през бурното море. Вълните се цепеха пред носа му. Над него грачеше заблудена чайка — следваше могъщия кораб в надеждата да получи някаква храна. Парчета лед се носеха във водата, разблъсквани с лекота от огромния таран на кораба.

Картър се намръщи.

Заваля — отначало леко, но след това от смръщеното студено небе се изсипаха тежки капки, примесени с парченца лед. Облаците се трупаха един върху друг, приличаха на огромни синини по кожата на небето.

Дъждът и суграшицата се заизсипваха с още по-голяма ярост.

Тъмните води кипнаха, дъждът превърна вълните в танцуващи шарки сред люлеещите се ледени блокове.

В небето се появи черно петно, започна да се разширява и да се множи, превърна се в множество по-малки.

— Напред — изпращя гласът на Картър.

Подобно на ято насекоми, ударните групи наближиха крайцера. Разделиха се. На борда на хеликоптерите, на борда на всички тези Локхийд AH56A, UH–1N Ирокез Хюи, СН–47, МН–53J и МН–60G Пейв Хоук, апачита и Блек Хоук — на борда на тези метални чудовища, на тези бойни машини, се намираха мъже и жени, въоръжени с картечници и бомби, очакващи битката, очакващи страданието, очакващи смъртта.

В една от машините бе и Свещеника. В очите му пламтеше огън. Сочеше надолу от небесата. Сочеше крайцера, от чиято палуба се издигна малко черно ято мощни хеликоптери и с рев се понесе нагоре с готови за стрелба картечници и ракети.