Иън Ранкин - Врагът на моя враг

— Не познавам никаква Кандис.

— Ясно ли е?

— Чакай да се разберем. Искаш да се съглася с теб, че някаква си жена, която никога не съм срещал, трябва да спре да си продава оная работа. Правилно ли съм разбрал? — Зяпачите се хилеха. Кумирът им пак се обърна към екрана. — Откъде е тая жена всъщност? — подхвърли той небрежно.

— Не сме сигурни — излъга Ребус. Не искаше да подава ненужно информация на Телфорд.

— Страхотно сте си побъбрили, няма що.

— Изплашена е до смърт.

— Точно като мен. Страх ме е, че ще ми досадиш до смърт. Тая Кандис, май си пробвал стоката й, а? Обзалагам се, че не всяка курва ще те загрее чак толкова.

Смях. Ребус понесе и този удар.

— Тя е извън играта, Телфорд. Отсега нататък не смей да я докоснеш и с пръст.

— Няма да го направя дори с канджа за теглене на шлеп. Аз живея чист живот. Всяка вечер се моля преди лягане.

— И целуваш плюшеното си мече, нали?

Телфорд го погледна.

— Не вярвай на всички приказки за мен, инспекторе. Вземи си беконов пай на излизане, май има един в повече. — Ребус му обърна гръб едва след няколко минути. — И предай поздравите ми на ония балами отвън.

Ребус се отправи към „Никълсън Стрийт“, питайки се какво ще прави с Кандис. Най-простото решение беше да я пусне и да се надява, че тя ще съумее да реши проблемите си сама. Когато минаваше край една от паркираните коли, прозорецът й се смъкна безшумно.

— Влизай, дяволите те взели! — заповяда му глас от мястото за пътника отпред.

Ребус спря и установи, че се взира в познато лице.

— Ормистън — уточни той, отваряйки вратата на „Ориона“. — Сега разбирам какво искаше да каже оня задник.

— Кой?

— Томи Телфорд. Нареди ми да ви поздравя от него.

Шофьорът се втренчи в Ормистън.

— Пак го сгафихме. — Просто констатиране на факт без елемент на изненада. Ребус разпозна гласа.

— Здрасти, Клейвърхаус.

Детектив-сержант Клейвърхаус, детектив-сержант Ормистън: Национален отдел за разследване на криминални престъпления, най-добрият полицейски отдел на управлението във Фетс. В изпълнение на наблюдение. Клейвърхаус, слаб „като тръстика“, както би го определил бащата на Ребус. Ормистън, луничаво лице, с гладко причесана, невероятно черна коса, прихлупена върху черепа му като купа за пудинг.

— Ако това ви утешава, знаеха за вас, преди да вляза.

— Какви ги вършеше там, по дяволите?

— Само едно обикновено посещение на добра воля. А вие що за попара дробите тук?

— Губим си времето — измърмори през зъби Ормистън. Националният отдел на крак за главата на Телфорд: добра новина за Ребус.

— В Сейнт Ленард е задържано едно от момичетата на Телфорд — подхвърли той. — Изплашена е. При добро желание бихте могли да й помогнете.

— Изплашените не говорят.

— Всяко правило има изключения.

Клейвърхаус се втренчи в него.

— И какво трябва да направим?

— Да я измъкнете оттук, да я установите някъде другаде.

— Защита на свидетел, така ли?

— Ако се стигне дотам.

— Какво знае?

— Не съм сигурен. Английският й е почти на кота нула.

Клейвърхаус усещаше безпогрешно кога му се продава нещо интересно.

— Разказвай.

И Ребус го стори. Двамата се опитваха безуспешно да не изглеждат заинтригувани.

— Ще говорим с нея — обяви тежко Клейвърхаус след ненужна пауза за авторитет.

Ребус кимна.

— Откога сте тук?

— Откакто Телфорд и Кафърти излязоха на ринга.

— На чия страна сме?

— Както винаги сме само представители на ООН: не вземаме страна. — Клейвърхаус говореше бавно, подбирайки и премервайки всяка дума и фраза. Внимателен човек беше детектив-сержант Клейвърхаус. — Междувременно ти се втурна в леговището на врага като някой жаден за пари наемник.

— Никога не ме е бивало по разните тактически игри. Освен това исках да огледам копелето отблизо.

— И?

— Изглежда като дете.

— И е чист като Агнеца Божи — подхвърли Клейвърхаус. — Разполага с жив щит от поне дузина лейтенанти — как да се добере човек до него?

Думата „лейтенант“ напомни на Ребус за Джоузеф Линц. Някои само заповядват — други изпълняват… Кои са по-виновните?

— Оная историйка за плюшения мечок… Вярна ли е? — запита той.

Клейвърхаус кимна.

— Вечно присъствие на мястото за пътника в личния му „Рейндж Роувър“. Огромно жълто нещо, от типа, който разиграват на томбола по кръчмите в неделя.

— Каква е историята?

Ормистън се обърна към него.

— Чувал ли си за Теди 4 4 Teddy (bear) — плюшено мече. — Б.пр. Уилокс? Железар от Глазгоу. Гвоздеи и чукове с раздвоени краища. — Ребус кимна. — Не си плащаш дълговете към някого и Уилокс те посещава с работната си чанта.