Иън Ранкин - Врагът на моя враг

— След като се налага — отговори неохотно Колхун.

— За съжаление няма кой знае какъв избор на специалисти по славянски езици тук. — Ребус държеше в ръка визитката на Колхун с домашния му номер, написан отзад. Докато се ръкуваха, се сети за нещо друго: — Бил ли сте в университета, когато Джоузеф Линц е бил лектор по немски там?

— Да — отговори Колхун, когато се съвзе от изненадата.

— Познавахте ли го?

— Факултетите ни не бяха много близки. Срещал съм го на някои официални събирания, от време на време на някоя лекция.

— Що за човек е според вас?

Колхун премигна. Той упорито избягваше погледа на Ребус.

— Говори се, че е бил нацист.

— Знам. Нямам предвид настоящия момент, а миналото.

— Казах вече, не бяхме близки. Разследвате ли го?

— Само обикновено любопитство. Благодаря за отделеното време.

Върна се в управлението и видя Елън Шарп пред стаята за разпити.

— Какво ще правим с нея? — запита тя.

— Ще я задържим тук.

— С какво обвинение?

— Никакво. Ще го наречем „задържане за защита“.

— Тя знае ли го?

— На кого ще се оплаче? В целия град само един разбира езика й, а аз току-що го отпратих вкъщи.

— А ако се появи нейният човек?

— Смяташ ли, че ще го направи?

Тя се замисли за миг.

— Вероятно не.

— Разбира се, не. Наясно е, че рано или късно ще я пуснем, и ще я изчака навън. Сигурен е, че колкото и да ни се иска, няма да успеем да измъкнем нещо съществено от нея, тъй като не знае английски. Без съмнение тя е тук нелегално, така че ако проговори, какво можем да направим, освен да я изритаме от Англия? Телфорд не е глупак и не трябва да го подценяваме. Да използваш нелегални чужденки като проститутки — сладка работа, нали?

— Колко време ще я задържим?

Ребус сви рамене.

— Какво да докладвам на шефа си?

— Насочвай всички въпроси към детектив-инспектор Ребус — отвърна той, посягайки към дръжката на вратата.

— Страхотен бяхте.

Той се спря.

— Какво?

— Имам предвид знанията ви за ценоразписа на проститутките.

— Само си вършех работата — усмихна се той.

— Един последен въпрос.

— Да?

— Защо това специално отношение? Коя е причината?

— Добър въпрос — отвърна Ребус след кратка пауза, отвори вратата и влезе при Кандис.

Знаеше отговора — знаеше го ясно, от самото начало. Тя приличаше на Сами. Изтрий грима и сълзите й, облечи я в прилични дрехи — и тя ще се превърне в неин образ и подобие.

Млада, изплашена до смърт жена.

А той би могъл да й помогне — може би.

— Как да те наричам, Кандис? Кажи ми истинското си име.

Тя хвана ръката му и отпусна лице върху нея. Ребус посочи към себе си.

— Джон — произнесе той ясно.

— Дон.

— Джон.

— Шон.

— Джон. — И двамата се усмихваха един на друг.

— Джон.

Той кимна.

— Правилно. А твоето име? — Насочи пръст към нея. — Как се казваш?

Светлинката в очите й помръкна.

— Кандис — промълви тя след кратка пауза.

Ребус не бе говорил с Томи Телфорд досега, но знаеше много добре къде може да го открие.

„Флинт Стрийт“ бе до университета и свързваше „Кларк Стрийт“ и „Бъклу Стрийт“. Много от магазините вече бяха щракнали катинара, но безистенът с казиното въртеше буен бизнес: от „Флинт Стрийт“ Телфорд снабдяваше с игрални автомати под наем кръчми и клубове в целия град. „Флинт Стрийт“ беше пулсиращото сърце на източната му империя.

Доскоро правото за пласиране на стоки в този район принадлежеше изцяло на Дейви Доналдсън, но той неочаквано напусна бизнеса „по здравословни причини“ и се изпари като дим. Изразил се беше пределно точно: ако Томи Телфорд иска нещо от теб и ти не побързаш да се огънеш, хороскопът на здравето ти може внезапно да се промени много отрицателно. Сега Доналдсън се криеше някъде — не от Телфорд, а от Големия Гер Кафърти, към когото бе поел задължение да задържи района, докато последният излезе от затвора „Барлини“. Говореше се, че Кафърти управлява подземния свят на Единбург много по-резултатно иззад стените на затвора, но действителността — както природата — не приема празното пространство и ето, сега Томи Телфорд и момчетата му се вихреха из града.

Телфорд идваше от Фъргъсли парк в Пейсли. Присъединява се към местната банда на единайсет; бил е само на дванайсет, когато полицията за пръв път проявява интерес към него във връзка с поредица от срязани автомобилни гуми. Двамата полицаи, разследващи случая, го намират заобиколен от другите членове на бандата, почти всички по-големи от него на години, но без съмнение водачът е бил той.