Алън Райън: „Бебешка кръв“

— Да, благодаря, ще се възползвам от предложението ви — отвърна мъжът. — Тези неща сигурно ще могат да ми стигнат за известно време. Довиждане! До утре, най-вероятно…

Черните очи на девойката го проследиха, докато той се отдалечаваше, притиснал до гърди пакета с биберони и дрънкулки. Може би утре наистина щеше да й се отдаде възможност да поговори повече с него, да го опознае по-добре. Една нейна приятелка, работеща в администрацията, тайничко беше надникнала в служебното му досие и беше й съобщила, че не е женен.

Мъжът продължи по главния коридор, премина покрай щанда с бебешки дрешки, след което се отправи към своето малко работно кътче — детската градина, намираща се в противоположния край на етажа. Много от продавачите го познаваха и го поздравиха, докато минаваше покрай тях. На всеки един поздрав той отговаряше с любезна усмивка.

Когато се озова пред вратата на детската градина, две жени вече го чакаха отпред, макар че пристигаше пет минути по-рано. Жените го познаха и също му се усмихнаха.

Мъжът притисна бибероните и дрънкулките с лявата си ръка, а с дясната издърпа ключовете от дълбокия джоб.

— Добър ден, госпожи! — поздрави ги той, докато отключваше. — Дайте ми само няколко минутки да подредя всичко това и съм на ваше разположение!

Той разтвори широко вратата, натисна ключа за осветлението с лакът.

— Не се притеснявайте, вършете си работата спокойно! — изчурулика една от жените с лъчезарна усмивка. — Ние така или иначе сме подранили.

Тя надигна лекичко бебето, което, положило главичка на рамото й, сладичко спеше. От движението детето като че ли се разсъни, клепачите му потръпнаха под ярките светлини в магазина, после отново намести главичка под розовите пухени одеялца. Пълни, зачервени бузки, налети с енергия и сила.

Жената се обърна към своята приятелка, която държеше в ръце също толкова пухкаво, пълничко бебе.

— Изключителен мъж! Толкова е галантен и така добре се занимава с децата, особено с бебетата, сякаш цял живот го е вършил!

Тя погали бебето по главата.

— Моята сладурана е винаги толкова успокоена, когато я вземам след пазар… Не знам какво прави с тях, ако цяла нощ е плакала, след като той се е занимавал с нея спи непрестанно като упоена в продължение на часове. Казвам ти, той е направо истински магьосник!

Мъжът неочаквано се появи на прага.

— Е, госпожи, всичко е вече готово! — широко им се усмихна и равните му бели зъби проблеснаха на ярката светлина. На табелата на вратата зад гърба му с красиви букви беше изписано: ДЕТСКА ГРАДИНА. НОВА УСЛУГА САМО ЗА НАШИТЕ КЛИЕНТИ! ТАКА ВАШЕТО ПАЗАРУВАНЕ ПРИ НАС ЩЕ Е НАПЪЛНО СПОКОЙНО, А СИГУРНОСТТА НА ДЕЦАТА ВИ — НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНА!

— Дайте да видим тези сладури! — кимна мъжът и протегна ръце да поеме първото бебе. — Въобще не се притеснявайте, доверете ми вашите ангелчета! В детската градина при мен те ще са в най-сигурните ръце!

— Това тук е „Бебешка кръв“! — обади се по някое време мъжът. Гласът му прозвуча грубовато. — Опитайте го!

Ник Д’Агостино прокара ръка по брадичката си, после се наклони леко напред, подпирайки се с две ръце на студения метален обков на караваната. Засланяше го широк чадър на червени и зелени ивици, а отпред, на видно за всички минувачи място беше изписано: „Истински италиански сладоледи!“ Зад гърба му, на рафта бяха наредени най-разнообразни пластмасови шишета с различни ароматни сиропи, които по желание на клиента той доливаше към сладоледа: от жълт и зелен лимон, от ананас, грозде…

Ник съсредоточено загледа бутилката с яркочервена течност, която непознатият беше поставил пред него.

— Опитайте, опитайте, не се притеснявайте! — изрече с дрезгав глас непознатият. — Нищо не струва, а и никого не убиват за опит.

© 1982 Алън Райън

© 2002 Любомир Найденов, превод от английски

Alan Ryan

Baby’s Blood, 1982

Източник: Преводачът

Публикация:

Сборник „Странни светове“ (разкази)

Съставителство и превод: Любомир Найденов

Издателство „Офир“, 2002, Бургас

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/5526)

Последна редакция: 2008-03-21 16:23:35