Алън Райън: „Бебешка кръв“

Надигна чашата, поднесе я към носа си. Нищо.

Разклати съдържанието, подуши. Пак нищо. Или все пак може би нещичко — едва-едва доловимо загатнат мирис на някакъв твърде познат парфюм. Наново вдъхна, разклати енергично алената течност върху ледените кубчета, отново пое с ноздри. Не. Не, нямаше никаква определена миризма. Сега нищо не можа да долови.

— Все пак, трябва да е някакъв алкохол, нали? — обърна се към непознатия. — Трябва да знаете, че тъпите плодови коктейли въобще не ме интересуват!

— Добавете малко вода и опитайте!

Майк въздъхна.

„По-добре веднага да свършваме! — помисли си. — Дали тоя бъркоч е интересен или не, колкото по-бързо приключа, толкова по-рано ще мога да се заловя за работа!“

Измъкна отдолу един сифон, натисна бутона и впръска в чашата струя кипяща вода. За известно време сместа от вода и аленочервена течност се завъртя в пенлив водовъртеж, забълбука, после се укроти, а по стените на чашата останаха белезникави розови кръгове. И последните мехурчета се разпукаха.

— Наздраве! — обади се непознатият.

Майк се сепна. Кой знае защо, гласът на мъжа му се стори злокобен.

Поднесе чашата към устните си. „Бог да ми е на помощ!“ — помисли си пак.

Отпи една глътка. Задържа течността в устата си, размърда език, разхождайки го по небцето. Щеше му се по-добре да вкуси сладостта, ако имаше такава.

Най-напред почувства някаква разливаща се свежест, после като че ли течността лекичко се затопли в устата му. Изчака няколко секунди, оставяйки сместа още мъничко да се стопли и да види дали сладостта няма да се прояви повече, ако продължаваше да движи езика си напред-назад. Трябваше да усети вкуса, но не беше сигурен дали тази проклета напитка въобще имаше някакъв вкус.

— Пийнете си още малко! — предложи непознатият.

Принуден да се подчини на желанието на мъжа, след като вече беше отпил, Майк преглътна онова, което държеше в устата и поднесе чашата наново към устните си. Отпи. И докато първата глътка бавно се разливаше в гърлото, стори му се, че едва доловимо усеща в гърдите си приятно и познато затопляне, но все още не бе сигурен в нищо. Може би беше чисто и просто автоматична реакция веднага след поглъщането на напитката? Кой знае? Съзнанието понякога ни погажда подобни номера. Глътна още малко и задържа в устата. Забеляза, че от вътрешната страна на чашата розовите мехурчета бяха оставили белезникава диря след себе си. За сетен път разбърка с език погълнатата течност под небцето и зачака някакво усещане да стигне до гънките на мозъка му.

„Тая проклетия в края на краищата все трябва да има някакъв вкус!“ — не се стърпя да си помисли. Освен ако непознатият не се опитваше да му пробута оцветена вода.

„Невъзможно е! — веднага отсече. — След като е по-гъста от водата! “

Мисълта веднага се загнезди в съзнанието му._ По-гъста от водата._ Ами да! Кръвта! Кръв. Бебешка кръв. Бейби Блъд!

Той бързо преглътна, поколеба се няколко секунди, после се прокашля.

— Това да не е… кръв?

— Бебешка кръв! — отвърна непознатият. Беше запазил същото търпеливо, жизнерадостно изражение. — Казва се „Бебешка Кръв“! Пийнете си още малко! Няма да чакате дълго и ще усетите…

За кой ли път Майк изпусна тежка въздишка.

„След като съм се хванал на хорото, ще го играя докрай!“

И отпи нова глътка от течността.

Надигна пак чашата и с известна разочарование забеляза, че вече беше почти празна. Останал бе единствено тъничък розовеещ слой, очертал се върху стъклените стени над локвичката, деформирана и размазала се сред ледените кубчета. Когато за пореден път сега отново напълни чашата, течността му се стори идеално хладка, учудващо хладка, въпреки леда вътре в нея. Без да се брои бутилката, която непознатият беше поставил върху тезгяха и за която той много добре си спомняше, че бе ледена и преди това. Но течността наистина бе приятно хладна, проникна и заслиза в гърлото му. Майк започна да си мисли, че тъкмо така предпочита да бъде, приятно хладно питие, а не ледено прерязващо като в началото, когато за първи път беше вкусил. Да, хладна, напитката действително бе много по-добре. Той погледна чашата и видя, че беше останала една-единствена капчица на дъното. Интересно, твърде интересно питие! Той преглътна онова, което бе задържал в устата си, после, надигайки чашата, изпразни остатъка. Течността вече се бе сгряла и топлината започна да се разлива по тялото му. Тилът му се затопляше. Майк беше такъв познавач, че умееше безпроблемно да разпознава качествените питиета. А това наистина бе качествено. Превъзходно дори. Вече го заливаха горещи вълни и той се чувстваше добре, много добре. Със съжаление преглътна последната капчица, после загледа празната чаша с някаква смесица от съжаление и доволство.