Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

Не разговаряй с обладания, приятелю!

С естествен глас.

Кой? Аз? За нищо на света, отче!

С гласа на свещеника.

Добре, и моли се за душата му, чедо мое!

С естествен глас.

Ще се моля, отче, непременно!

МАЛВОЛИО

Шуте, шуте! Ей, шуте!

ШУТЪТ

Не, господин Малволио! Моля ви се, недейте! Току-що ми се скараха, задето съм разговарял с вас!

МАЛВОЛИО

Добри ми шуте, намери ми само свещ и хартия! Казвам ти, аз съм толкова с ума си, колкото всеки друг в Илирия!

ШУТЪТ

Де да беше така, господине!

МАЛВОЛИО

Но, честно дума, така е! Моля те за капка мастило и лоена угарка. А след това ще отнесеш, нали, бележката до господарката ми? От това ще спечелиш повече, отколкото от всички писма, които си разнесъл досега.

ШУТЪТ

Добре, ще ви помогна. Но кажете, наистина ли не сте луд или само се преструвате на здравомислещ?

МАЛВОЛИО

Наистина не съм! Повярвай ми, като ти казвам!

ШУТЪТ

Е как да ви повярвам, че не сте луд, като за да ви вярвам, трябва първо да бъда сигурен, че сте в ред. Все пак ще ви донеса свещ, хартия и мастило.

МАЛВОЛИО

Пък аз ще ти платя богато! Само бързай!

ШУТЪТ (пее)

„Летя, господине,

миг няма да мине,

и пак ще съм тука веднага!

Щом пада парата,

пред мен сатаната

със нокти подрязани бяга!“ 53 53 „…със нокти подрязани бяга…“ — в оригинала Шутът се оприличава на Порока (Vice) — познат образ от средновековния театър. Порокът бил пакостник с дълги уши и дървен меч, който влизал в борба с дявола, изрязвал му ноктите и т.н., но накрая бивал победен от него и попадал в пъкъла.

Излиза.

В градината на Оливия.

Влиза Себастиан.

СЕБАСТИАН

Това е слънцето! Това — земята!

Тоз бисер подарен ми бе от нея —

аз пипам го и виждам го! Макар че

отвред ме обкръжават чудеса,

не вярвам да съм луд! Ала тогава

Антонио къде ли е? В „При слона“

ми казаха, че тръгнал да ме дири.

Ах, как за мен по-ценен и от злато

би бил съветът му сега, когато

таз приказка чудесна, тоз потоп

от щастие така надхвърля всичко

и видено, и чуто, че готов съм

на своите очи да не повярвам

и да отхвърля здравия разсъдък,

говорещ за това, че нито аз

побъркан съм, ни с болен ум е таз,

която, едва срещната, веднага

чаровната си обич ми предлага!

Не, тя е явно със ума си, инак

не би могла умело да върти

тоз дом огромен и да управлява

слугите си тъй трезво и разумно.

Все пак във всичко туй се крие нещо

неразбираемо. Но ей я, иде!

Влизат Оливия и Свещеникът.

ОЛИВИЯ

Недей осъжда тази ми припряност,

а с мен ела в параклиса домашен.

Под свода му пред тоз духовник благ

ще те помоля да повториш пак

обета си, така че тази моя

недоверчива, трепетна душа

да се успокои. Той в пълна тайна

ще пази всичко до деня, във който

ти сам поискаш да го разгласим,

за да се свържем с тържество, достойно

за потеклото ми. Какво ще кажеш?

СЕБАСТИАН

Че клетва дадох и докле живея,

на теб ще бъда верен и на нея!

ОЛИВИЯ

Тогаз води ни, отче! Слънце, ти

кортежа ни годежен освети!

Излизат.

Пред дома на Оливия.

Влизат Шутът и Фабиан.

ФАБИАН

Ако си приятел, дай да прочета писмото му!

ШУТЪТ

Добре, уважаеми Фабиане, но ако и ти изпълниш едно мое желание.

ФАБИАН

Съгласен. Какво е то?

ШУТЪТ

Да не настояваш да четеш писмото му.

ФАБИАН

Все едно да подариш някому куче и в замяна да си го искаш обратно.

Влизат Князът, Виола, Турио и Свита.

КНЯЗЪТ

Вий май принадлежите към дома на графинята?

ШУТЪТ

Да, господарю. Ние сме част от домашните й принадлежности.

КНЯЗЪТ

Познаваме се с теб, смешнико. Как си?

ШУТЪТ

Благодаря, господарю: и тъй, и тъй. Добре благодарение на враговете и зле благодарение на приятелите.

КНЯЗЪТ

Обратното ти би желал да кажеш?

ШУТЪТ

Не, господарю, точно така.

КНЯЗЪТ

Защо? Не е възможно.

ШУТЪТ

Много просто, господарю. Приятелите хвалят неискрено моя ум, а враговете ми казват направо, че съм глупак. Тъй че едните ме принуждават да узная себе си, а другите ми помагат да се самоизмамвам. И тъй като в логиката, както и при женските целувки, две „не“ правят едно „да“, колкото повече приятели, толкова по-зле, и обратното!

КНЯЗЪТ

Чудесно просто!

ШУТЪТ

Никак не е чудесно, господарю. И все пак благоволете да бъдете между приятелите ми!