Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

СЪР АНДРЮ

Сто хиляди дяволи, ще го стигна и пребия от бой!

СЪР ТОБИ

Пребий го, но без да вадиш хладно оръжие!

СЪР АНДРЮ

Да не съм рицар, ако…

Излиза.

ФАБИАН

Елате да погледаме развитието на събитието!

СЪР ТОБИ

Обзалагам се на колкото щеш, че пак ще излезе в морето дупка!

Излизат.

Улица пред дома на Оливия.

Влизат Себастиан и Шутът.

ШУТЪТ

Значи искате да ме убедите, че не сте този, за когото съм пратен?

СЕБАСТИАН

Върви! Върви, ти казвам! Ти си смахнат.

Измитай се!

ШУТЪТ

Добре изиграно. Съгласен: ние с вас не сме се и виждали, моята господарка ме е пратила да поканя друг, вие не сте господин Цезарио, този нос не е моят нос и всичко, което е тъй, е съвсем инак.

СЕБАСТИАН

Лей другаде безумството си, драги!

Не ме познаваш!

ШУТЪТ

„Лей другаде!“ Задигнал е този израз от някой големец и сега го прилага към един шут. Да лея безумството си! Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци. Слушай какво: я си поразкопчай малко маниерността и ми кажи какво да направя с господарката си. Да излея ли пред нея, че ще дойдеш?

СЕБАСТИАН

Повтарям ти, глупако, остави ме!

Вземи и бягай, докато не съм

решил да ти платя със друго нещо!

ШУТЪТ

Честна дума, имаш щедра ръка! И това е добро. Тези умници, които дават пари на глупците, си натрупват добра слава… след четиринайсет години редовни вноски.

Влиза сър Андрю.

СЪР АНДРЮ

Ха, срещнах ли ви пак! Тази плесница е за вас!

Удря плесница на Себастиан.

СЕБАСТИАН

А таз пък е за теб! И също таз!

Бие го и измъква шпагата си.

Тук всички са, изглежда, полудели!

Влизат сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

Спрете, господине, или шпагата ви ще изхвърчи на покрива!

ШУТЪТ

Отивам да обадя на господарката! Не бих искал да си сменя кожата с някой от вас дори за цели две стотинки.

Излиза.

СЪР ТОБИ

Хайде, хайде! Не мърдай!

СЪР АНДРЮ

Не, оставете го! Аз ще се разправя с него по друг начин: ще го дам под съд за телесна повреда, ако още има закони в Илирия! Нищо че съм го ударил пръв!

СЕБАСТИАН

Махни си ръката!

СЪР ТОБИ

Как не! Хайде, младо петле, вмъкнете желязото в ножницата му. Този път сте се добре настървили!

СЕБАСТИАН

Пусни ме и измъквай свойта шпага!

Аз ще ти дам един урок веднага!

СЪР ТОБИ

А, така ли? Тогава ще източа една-две унции 46 46 Унция — английска мярка за тегло (към 30 г). от нахалната ти кръв!

Измъква шпагата си.

Влиза Оливия.

ОЛИВИЯ

Веднага да престанеш, вуйчо Тоби!

СЪРТОБИ

Мадам!

ОЛИВИЯ

Това е немислимо! Грубиян,

създаден да живее в дива пустош

и в пещери на варвари, които

приличие не знаят. Да се махаш!

Цезарио, недей да му се сърдиш!

Вървете, казах!

Сър Тоби, сър Андрю и Фабиан излизат.

Моля ти се, мили,

не с гняв, а с разум погледни на туй

просташко посегателство над твойто

спокойствие. Да влезем у дома!

Ще ти разкажа всички лудории,

извършени от този стар обесник,

и сам ще се разсмееш. Да вървим!

Щом зърнах двете шпаги да блестят,

усетих си сърцето в твойта гръд!

СЕБАСТИАН

Какво туй значи? И дали съм буден?

Ако сънувам, този сън е чуден!

О, Лета 47 47 Лета (митол.) — река на забравата, която течела в царството на мъртвите: този, който пийнел вода от нея, преставал да помни за земята и земния живот. , потопи ме във забрава,

та още дълго той да не престава!

ОЛИВИЯ

Тогаз ела!

СЕБАСТИАН

Докрай ръка в ръка!

ОЛИВИЯ

Щом ти го казваш, нека е така!

Излизат.

В дома на Оливия.

Влизат Мария и Шутът.

МАРИЯ

Сега сложи си това расо и тази брада! Нека те вземе за отец Топас. И бързо! Аз ще избягам за сър Тоби.

Излиза.

ШУТЪТ

Добре, ще се скрия под тази одежда и ще се преструвам на свят човек. Де да бях първият преструвай в расо!… Не съм нито достатъчно едър за важен проповедник, нито достатъчно мършав за учен богослов, но нищо: да си просто порядъчен човек и добър стопанин не е по-малка чест, отколкото да си прославен пастир или голям книжовник. Ето и другите играчи излизат на арената.

Влизат сър Тоби и Мария.

СЪР ТОБИ

Да ви благослови Бог, почтени отче!

ШУТЪТ (с преправен глас)

Bonos dies 48 48 „Bonos Dies“ (лат.) — добри дни. , сър Тоби! Защото както неукият отшелник от град Прага казва за краля Горбодук 49 49 Горбодук — име на легендарен британски цар. „Отшелникът от Прага“ и неговите думи са по всяка вероятност шутовска безсмислица. от едноименната пиеса: „Щом нещо е, значи е“; тъй и аз, грешният, щом съм почтен отец, то, значи съм почтен отец. Амин!