Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

КНЯЗЪТ

И да стана двуличник към тях? Вземи!

ШУТЪТ

Щом вече сте двуличник, поне удвоете я, господарю!

КНЯЗЪТ

И да удвоя греха си?

ШУТЪТ

И тази тук има две лица, но от това звънът й не е по-лош.

КНЯЗЪТ

Дръж, хитрецо!

ШУТЪТ

Чудно, защо при надбягванията винаги се брои така: едно-две-три! И защо трикраките столчета имат по три крака, а камбанарията на „Свети Бенедикт“ звъни винаги тъй: бим-бам-бум!

КНЯЗЪТ

Не, повече сега няма да ми измъкнеш. Виж, ако съобщиш на графинята, че съм дошъл да й говоря, и я доведеш тук, може би това ще събуди още веднъж моята щедрост.

ШУТЪТ

Летя, господарю. Вие приспете сега щедростта си с „нани-на“, та, като отвори после очички, да се усмихне нашироко и да каже: „на ти, на!“ И не мислете, че го правя от алчност — който обича златото, не може да бъде сребролюбив!

Излиза.

ВИОЛА

О, княже, ето този ми помогна!

Влизат Антонио и Стражите.

КНЯЗЪТ

Познат ми е човекът с туй лице,

макар да си го спомням окадено

като лика на древния Вулкан 54 54 Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

от смолни сажди и барутен дим.

Командваше той кораб, газещ плитко

и малък по вместимост, но се счепка

във абордаж тъй дързък и успешен

със нашата най-горда единица,

че нейният провал сам викна: „Слава

на храбростта му!“ Как се казва той?

ПЪРВИ СТРАЖ

Антонио. Това е онзи, който

плячкоса нашия чудесен „Феникс“

със стоката от Кандия 55 55 Кандия — главен град на остров Крит. . Не друг,

а той нападна „Тигър“, при което

Тит, младият ви племенник, остана

с една нога. Сред бял ден из града

разхождаше се и дори бе дръзнал

във кървава разправа да участва.

ВИОЛА

Но, господарю, той извади шпага

да ми помогне. Ала след това

такива непонятни думи каза,

че сякаш бе се помрачил внезапно.

КНЯЗЪТ

Грабителю на кораби, крадецо

върлуващ по солените води,

каква безумна наглост те изпрати

в ръцете на онези, от които

ти свои кръвни врагове направи

чрез кървави дела?

АНТОНИО

Орсино, нека

ми бъде позволено да отхвърля

туй прозвище, с което ме нарече.

Антонио не е разбойник морски,

макар че е заслужил да го считат

Орсинов неприятел. От магия

замаян бях и се намерих тука.

Тоз момък непризнателен до тебе

измъкнах аз от пяната ревяща

на океана. Вече бездиханен,

го върнах към живота и му дадох

безкористната си и безгранична

другарска обич. После пък, изпълнен

със опасения за него, дръзнах

да вляза в този град, за който знаех,

че пълен е с опасности за мен.

Видях, че го нападат и веднага

измъкнах шпага, но ме заловиха.

И ето че, подлецът му с подлец,

наместо да ме следва във бедата,

отрече въобще, че ме познава

и в миг единствен се отдалечи

от мен на цели двадесет години!

И туй не стига, но не ми и върна

онуй, което час преди това

му бях заел!

ВИОЛА

Аз нищо не разбирам!

КНЯЗЪТ

А откога дошъл е той в града?

АНТОНИО

От днеска само. А до днеска с него

три месеца живяхме неразделно.

Влиза Оливия със Свитата си.

КНЯЗЪТ

Графинята! Като че ли небето

с нозе докосва грешната земя!…

А ти си луд, човече — този момък

при мене служи вече трети месец!…

Но отстранете го! За туй по-късно!

ОЛИВИЯ

Какво желание, като изключим

неизпълнимото, желали бихте

да ви изпълни, господарю мой,

покорната Оливия?… Защо,

Цезарио, не удържахте вие

на даденото слово?

ВИОЛА

Но, графиньо…

КНЯЗЪТ

Божествена Оливия, аз дойдох…

ОЛИВИЯ

Какво, Цезарио?… Простете,

ВИОЛА

Щом князът му говори, пажът млъква.

ОЛИВИЯ

Но песента сменете, господарю —

ухото ми тя дразни като лай

след музика.

КНЯЗЪТ

Все тъй жестока значи?

ОЛИВИЯ

Не, само постоянна княже мой.

КНЯЗЪТ

До безчовечност!… О, неблагодарна

красавице, пред чийто ням олтар

душата ми възнесла е тъй много

безплодни въздихания, кажете:

какво да сторя повече?

ОЛИВИЯ

Каквото

желаете и смятате за редно.

КНЯЗЪТ

О, бих последвал примера на оня

египетски разбойник 56 56 „…египетски разбойник…“ — в романа на Хелиодор „Етиопика“ (III в.), преведен на английски език през 1569 г., се разказва между другото за разбойника Тиамис, който в бой с други разбойници, боейки се, че не ще избегне смъртта, решил да убие любимата си Хариклея, за да не попадне тя в чужди ръце. , който искал