Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

да отнесе любимата си в гроба —

в тъй дива ревност нявга има дъх

на благородство! Но понеже аз

отгатвам, струва ми се, сечивото,

което е могло да ме отреже

от любовта ви, то ще имам милост

към вас, мъчителко немилостива;

ала затуй пък този ваш любимец,

тоз глезеник чаровен, към когото

и аз привързах се — защо да крия? —

ще ми плати. Да, аз ще го изтрия

за погледа жесток, от който той

измести княза си! Върви, младежо!

Аз ще пожертвам агнеца си мил,

но ще се гърчиш от дълбока рана

ти, гълъбице със сърце на врана!

ВИОЛА

Сто смърти ще умра и още сто,

ако щастлив ще ви направи то!

ОЛИВИЯ

Цезарио, къде?

ВИОЛА

След тоз, когото

със страст, като зеница на окото,

обичам аз и който ми е мил

тъй, както досега не ми е бил

и няма да ми бъде ни за миг

ни вашият, ни други женски лик.

И ако лъжа, нека небесата

на място поразят ме за лъжата!

ОЛИВИЯ

О, колко подлост! О, злочеста аз!

ВИОЛА

Отде нагде? Какво съм ви направил

ОЛИВИЯ

Тъй кратък срок и вече си забравил

Извикайте отеца!

КНЯЗЪТ

Да вървим!

ОЛИВИЯ

Къде без мен, съпруже мой любим!

КНЯЗЪТ

Съпруг?

ОЛИВИЯ

Съпруг, и нека го откаже!

КНЯЗЪТ

Цезарио?

ВИОЛА

Не съм! Тя бърка, княже!

ОЛИВИЯ

На низък страх недей, мой скъпи, дава

високия ти дух да задушава!

Не бой се ти, бъди, какъвто си,

и личността ти ще се извиси

до този, от когото се боиш!

Влиза Свещеникът.

Елате, отче! Въпреки че бяхме

решили да таим това, което

откъсна се от клона неузряло,

аз моля ви: подробно разкажете

какво пред вас в параклиса свещен

извършихте над тоз младеж и мен!

СВЕЩЕНИКЪТ

Те дадоха си свят обет за обич,

скрепен от сплетените им ръце,

подписан със тържествена целувка

и затвърден чрез пръстени годежни.

И тоз обред извършен бе във мое

присъствие. Часовникът ми казва,

че оттогава съм пътувал само

два кратки часа в друма към смъртта.

КНЯЗЪТ

Ах, пале хитро, дявол да те вземе,

бих искал да узная аз след време,

когато посребрее твоят косъм,

дали ще се въртиш все тъй на осем

и няма ли от хитрост преголяма

да се намериш в собствената яма!

ВИОЛА

Кълна ви се!…

ОЛИВИЯ

Не, клетвите си сдръж

Бъди, макар изплашен, малко мъж!

Влиза сър Андрю.

СЪРАНДРЮ

За бога, лекар! За мен и за сър Тоби!

ОЛИВИЯ

Какво е станало?

СЪР АНДРЮ

Този човек ми разцепи главата! И на сър Тоби също е пукната! Помощ! Бих дал четирсет лири да съм си вкъщи!

ОЛИВИЯ

Но кой е сторил всичко туй?

СЪР АНДРЮ

Пратеникът на княза, този Цезарио! Ние го мислехме за страхливец, а той се оказа въплътен дявол!

КНЯЗЪТ

Моят пратеник Цезарио?

СЪР АНДРЮ

Хиляди дяволи, той бил тук! Вие, господине, ми пукнахте главата, без да съм ви направил нищо, и ако съм ви направил нещо, то е било, защото сър Тоби ме подучи!

ВИОЛА

Кой? Аз? Та аз не съм ви и докоснал!

Измъкнахте вий шпага без причина,

но аз ви отговорих най-учтиво!

СЪР АНДРЮ

Ако да пукнеш главата някому е учтив отговор, то вие наистина бяхте най-учтив към мене. За вас едно пукване на глава, изглежда, нищо не е!

Влизат сър Тоби и Шутът.

Ето го и сър Тоби! Вижте само как куца! Но ако не беше пиян, той щеше да ви научи!

КНЯЗЪТ

Какво се случва тука, господине?

СЪР ТОБИ

Случва се това, че ме нареди и това е! Ей, глупако, да си виждал нейде този тъпак, Дик — лекаря?

ШУТЪТ

Той е спиртосан като дърво, сър Тоби, и то от цял час. Към осем сутринта вече се беше изцъклил.

СЪР ТОБИ

И той е едно говедо и при това смуче като гъба. Не мога да ги търпя тези дърти пияници!

ОЛИВИЯ

Подкрепяйте го! Кой ги нарани?

СЪР АНДРЮ

Аз ще ви помогна, сър Тоби. Тъкмо ще ни лекуват заедно.

СЪР ТОБИ

Ти ли ще ми помагаш бе, магарешка главо? И с цицина отгоре! Той щял да ми помага! Мухльо неден! Мижитурка и шушумига!

ОЛИВИЯ

Да се превърже и след туй в леглото!

Излизат Шутът, Фабиан, сър Тоби и сър Андрю.

Влиза Себастиан.

СЕБАСТИАН

О, мила, извинявам се, задето

раних роднината ви, но да беше

мой кръвен брат, бих бил принуден пак

да сторя същото в самозащита.

От погледа ви схващам, че дълбоко

съм ви засегнал. Моля ви за прошка

във името на клетвата годежна,

която разменихме преди малко.

КНЯЗЪТ

Еднакъв лик, походка, глас у двама —

като че ли е зрителна измама!

СЕБАСТИАН

Антонио, мой мили, де се губи?