Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

Пуритани (от латинското puritas — чистота) — калвинистко течение в Англия от XVI и XVII век, което в началото се развива в рамките на английската църква, а по-късно започва да се отделя организационно от нея. Пуританите проповядвали аскетизъм, деловитост, пестеливост и изобщо изразявали идеологията на буржоазията и на обуржоазилата се аристокрация в борба с феодално-абсолютисткия режим. Пуританите са били заклети врагове на театъра като зрелище, развращаващо нравите.

Пентезилея (митол.) — царица на амазонките, взела участие в Троянската война на страната на троянците. Името й е използвано тук шеговито във връзка с войнствеността — и може би с дребния ръст — на Мария.

„…залата, в която царува любовта…“ — т.е. сърцето.

Графиня Стрейчи — навярно злободневен намек за някакъв неравен брак, нашумял в обществото.

Месалин — мъжки род от името на Месалина — известната римска развратница, сестра на императора Август (VIII в.), по чиято заповед били избити мнозина знатни римляни, осъдили нейната порочност. (в оригинала е употребено по-малко познатото у нас име на прочутата библейска сладострастница Йезавел.).

Арбалет — средновековно оръжие: лък, снабден с приклад и с улей, насочващ стрелата.

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

„…spiritus vini…“ (лат.) — винен спирт. Изглежда, акушерките от епохата са обичали да се почерпват след раждането на детето.

„…откак ги постегнаха напоследък…“ — намек за указа от 1600 година, с който са били въведени в Англия цензурни ограничения.

„…на сводника Пандар…“ — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

„Dieu vous garde… Votre serviteur“ (фр.) — „Да ви пази бог, господине. — И вас също, ваш покорен слуга“.

„…насъскали сте… безжалостна душа…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение.

Ной (библ.) — еврейски патриарх, който според преданието спасил живота върху земята от всемирния потоп; посъветван от бога, той построил голям кораб (ковчег), в който взел по една двойка от всеки животински вид.

Роберт Браун — основател на пуританска секта, който се борел за разделянето на църквата от държавата (към 1580 г.).

„…в дроба му…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.

„…с новооткритите Индии…“ — географската карта с двете Индии, тоест Източната (Азиатска) и Западната (Американска) — е била току-що отпечатана в Англия.

Галера — военен кораб, движен с весла, много разпространен в средните векове.

Римско писмо — елегантно закръглен начин за писане, смятан по-изящен от „секретарското“ писмо на Шекспировите съвременници.

Горгона (митол.) — женско чудовище с ужасен поглед и коси от живи змии, чието лице превръщало смъртните в камък.

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

Унция — английска мярка за тегло (към 30 г).

Лета (митол.) — река на забравата, която течела в царството на мъртвите: този, който пийнел вода от нея, преставал да помни за земята и земния живот.

„Bonos Dies“ (лат.) — добри дни.

Горбодук — име на легендарен британски цар. „Отшелникът от Прага“ и неговите думи са по всяка вероятност шутовска безсмислица.

„…племето египетско в мъглата…“ (библ.) — за да накаже египтяните, Мойсей им пратил гъст мрак, който траял три дни.

Питагор — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.