Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

СЪР ТОБИ

Поговорете с него, отче Топасе!

ШУТЪТ

Хей! Кой е там? Мир вам в този затвор!

СЪР ТОБИ

Добре се преструва, подлецът му с подлец!

МАЛВОЛИО (отвътре)

Кой е? Кой говори?

ШУТЪТ

Отец Топас, свещеникът, дошъл да навести Малволио, помрачения.

МАЛВОЛИО

Почтени отче, свети отче, моля ви, идете при господарката ми!

ШУТЪТ

Фу! Отходи, демоне похотливи! Не мъчи слабата му плът!… Не знаеш ли да говориш за друго освен за жени!

СЪР ТОБИ

Браво, свети отче!

МАЛВОЛИО

Отче Топасе, спрямо мене бе извършена най-жестока несправедливост! Не им вярвайте, че съм луд, отче Топасе! Те ме затвориха тук, в ужасен мрак!

ШУТЪТ

Фу! Сатана лъжовен! И прилагам към теб това умерено прилагателно, защото съм тъй възпитан, че се държа учтиво и със самия дявол… Ти твърдиш какво, че наоколо ти е тъмно?

МАЛВОЛИО

Като пъкъл, отче!

ШУТЪТ

Как е възможно? Долните прозорци са светли като плочи за писане, а горните, които гледат към североюг, са прозрачни като абаносови талпи! И въпреки това ти се оплакваш, че не ти стигала светлината?

МАЛВОЛИО

Но аз не съм луд, отче! Казвам ви: тук е ужасно тъмно!

ШУТЪТ

Мамиш се, безумецо! Казвам ти, че тук няма друг мрак освен невежеството, сред което ти се луташ като племето египетско в мъглата 50 50 „…племето египетско в мъглата…“ (библ.) — за да накаже египтяните, Мойсей им пратил гъст мрак, който траял три дни. .

МАЛВОЛИО

А аз казвам, че този дом е мрачен като невежеството, ако ще то да е мрачно като пъкъла! И казвам, че не е имало мъж, по-подло подигран от мене! Те ме направиха на шут, а аз съм толкоз луд, колкото сте вие! Проверете ме, отче, задайте ми въпроси!

ШУТЪТ

Добре. Кажи ми какво е казал Питагор 51 51 Питагор — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно. за дивите пернати?

МАЛВОЛИО

Че душите на предните ни могат да се преселват в тях.

ШУТЪТ

А ти на какво становище си по този въпрос?

МАЛВОЛИО

Аз имам високо мнение за човешката душа и не мога да одобря такова твърдение.

ШУТЪТ

Тогава остани си в мрак и заблуда! Ще те призная за здравомислещ само когато дотам се проникнеш от пернатото Питагорово учение за пернатите, че да се откажеш от лова на диви гъски поради страх, че можеш да улучиш баба си. Приятно прекарване!

МАЛВОЛИО

Отче Топасе! Преподобни пасторе!

СЪР ТО БИ

Безподобни майсторе!

ШУТЪТ (тихо)

Ние сме такива: за всичко ни бива!

МАРИЯ

Само че можеше да минеш и без преобличането. Все едно, не те вижда!

СЪР ТОБИ

Сега му заговори с естествен глас и после ще ми разправиш какво ти е казал. Май е вече време да приключваме с шегата и да го пуснем без повече усложнения, защото връзките ми с племенницата са тъй обтегнати напоследък, че ме е страх да не се скъсат. Ще те чакам в стаята си.

Излиза заедно с Мария.

ШУТЪТ (пее с естествен глас)

„Що си днеска весел Робин…“

МАЛВОЛИО

Шуте!

ШУТЪТ (пее)

„…като паметник надгробен?…“

МАЛВОЛИО

Ей, шуте!

ШУТЪТ (пее)

„…С друг жена си днес видях…“

МАЛВОЛИО

Шуте! Чувай!

ШУТЪТ (пее)

„…а тя казва: — Аз не бях!…“

Кой ме вика?

МАЛВОЛИО

Добри ми смешнико, ако искаш да си спечелиш моята признателност, намери ми отнейде свещ, перо, мастило и хартия. Да не съм честен човек, ако не ти бъда благодарен цял живот!

ШУТЪТ

О, господин Малволио!

МАЛВОЛИО

Какво, любезни ми шуте?

ШУТЪТ

О, господине, как стана, та загубихте петте си умствени способности 52 52 „…петте си умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта. ?

МАЛВОЛИО

Кой ги е загубил? Ти си луд! Вярвай ми, никой не е бил тъй безпричинно обвинен като мене! Мозъкът ми е не по-малко здрав от твоя!

ШУТЪТ

Ето, виждате ли? Сам казвате, че съм луд, а после се хвалите, че мозъкът ви бил в ред като моя! Значи наистина сте умопомрачен.

МАЛВОЛИО

Не, те ме хванаха, затвориха ме на тъмно, изпращат ми разни свещеници — и то какви? Невероятни магарета! Изобщо правят всичко, за да ме подлудят!

ШУТЪТ

Внимавайте! Свещеникът е още тук!…

С гласа на свещеника.

Чедо мое Малволио, да укрепи небето разума ти! Спри това празно дърдорене и се постарай да заспиш!

МАЛВОЛИО

Но, отче Топасе!…

ШУТЪТ (с гласа на свещеника)