Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

СЪР ТОБИ (към Виола)

Няма изход, господине. Бил дал клетва да се бие. Но изглежда, че вече не намира обидата така страшна и се закле, че ако кръстосате шпагата си с неговата, за да се спази формата, нямало да ви стори зло.

ВИОЛА (настрани)

Божичко, помогни ми! Още малко и ще им разкрия колко много ми липсва, за да съм мъж!

ФАБИАН

Ако е много яростен, отстъпвайте!

СЪР ТОБИ

Няма изход, сър Андрю. Той казва, че законът на честта го задължавал да кръстоса шпагата си с твоята, но ми даде дума на войник и благородник, че няма да ти нанесе рана. Хайде, вземай позиция!

СЪР АНДРЮ

Божичко, само да не ме излъже!

ВИОЛА

Вярвайте, правя го срещу волята си!

Изваждат шпагите си.

Влиза Антонио.

АНТОНИО

Веднага спрете! Рицарю, назад!

На мястото на този момък млад,

какъвто да е спорът между вас,

ще давам или диря сметка аз!

Изважда шпагата си.

СЪР ТОБИ

Кой, вий ли, господине? Кой сте вие?

АНТОНИО

Тоз, който за приятелство ще стори

дваж повече, отколкото говори!

СЪР ТОБИ

Щом сам си тикате носа, добре!

Двамата се сражават.

ФАБИАН

Спрете, сър Тоби! Стражата!

Влизат Стражи.

СЪР ТОБИ

Пак ще си говорим след малко!

ВИОЛА

Моля ви, господине, скрийте шпагата си!

СЪР АНДРЮ

С удоволствие, господине! И обещаното си е обещано: ще видите, не е плашлив и слуша юздата.

ПЪРВИ СТРАЖ

Това е той! Познавам го. Задръж го!

ВТОРИ СТРАЖ

Антонио, във името на княза

те арестувам!

АНТОНИО

Имаш грешка, драги!

ПЪРВИ СТРАЖ

Не, ни на йота! Разпознах те мигом,

макар и да не си с пиратска кърпа.

Води го! Той си знае, че го знам!

АНТОНИО

Принуден съм да им се подчиня…

Към Виола.

За вас бях тръгнал, а намерих тях!

Сега ще отговарям пред съда;

но вий какво ще правите, когато

бедата кара ме да си поискам

кесията? За вас ми е по-мъчно,

отколкото за мен… Защо мълчите?

Главата горе!

ВТОРИ СТРАЖ

Хайде! Да вървим!

АНТОНИО

Тогаз ще ви поискам само малко

от своите пари.

ВИОЛА

Какви пари?

За помощта, която тъй учтиво

оказахте ми, и зарад бедата,

в която се намирате, на, ето,

от скромните ми средства ще ви дам

назаем една част. Не съм богат,

това е половината от всичко,

което имам.

АНТОНИО

Как? Не ща да вярвам!

Нима от мене ще се отречете?

Възможно ли е моите услуги

въздействие да нямат върху вас?

Недейте ме в бедата изкушава,

че, току-виж, оказал съм се толкоз

безволен, че самичък да изтъкна

как много ми дължите!

ВИОЛА

Аз не помня

да съм ви длъжен и не ви познавам.

Неблагодарността е според мене

по-лоша от пиянството, лъжата,

бъбривостта… от всичките пороци,

които тровят слабата ни кръв.

АНТОНИО

О, небеса!

ВТОРИ СТРАЖ

Човече, губим време!

АНТОНИО

Две думи! Аз измъкнах този момък

от челюстите страшни на смъртта

и после го лекувах с нежна обич,

не, с обожание към туй лице,

което обещаваше — тъй мислех —

неземна добродетел!…

ПЪРВИ СТРАЖ

Всичко туй

не ни засяга. Времето тече!

АНТОНИО

Но колко грозен идол се оказа

туй мое божество! Себастиан,

опозори ти дивната си външност!

Но тялото не знае грозота;

тя само на духа ни е черта

и няма друг сакат човек освен

тоз, който е със дух осакатен.

Добро и хубост заедно вървят,

а хубавото зло е празен съд,

изписан от Лукавия!

ПЪРВИ СТРАЖ

Той май че

се е побъркал!… Тръгвай! Стига думи!

АНТОНИО

Водете ме!

Излиза със Стражите.

ВИОЛА

Словата му изглеждаха такива,

че сякаш яростта му бе правдива!

Като че ли си вярваше! О, Боже!

Не, не, не вярвам! Ах, да ще да може

наистина тоз доблестен пират

да ме е взел за родния ми брат!

СЪР ТОБИ

Ела, рицарю! Хайде, Фабиан! Струва си да си пошепнем по този повод някоя и друга мъдра мисъл.

ВИОЛА

Той каза точно тъй: „Себастиан!“

А брат ми беше двойник мой излян —

погледна ли се в свойто огледало,

лицето му аз виждам оживяло;

а и нали уших си за утеха

еднаква като неговата дреха!

Дано сте се смилили, вихри диви!

Вълни, дано били сте милостиви!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Подло и безчестно хлапе! И пъзливо като заек! Подлостта му си пролича от това как се отрече от приятеля си, когато оня изпадна в беда. А за страхливостта му Фабиан да ти каже!

ФАБИАН

Страхливо, и то прекалено. Просто направило си е кумир от страха!