Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

от онзи болен, който ме изпраща.

ОЛИВИЯ

Носи от мен туй малко медальонче.

Това е моят образ. Тук съм няма

и няма със слова да ти досаждам.

Не го отблъсквай! Утре пак ела!

Каквото ми поискаш — вън от тез

неща, които влизат във разрез

със честността, — веднага ще го сторя!

ВИОЛА

Тогава дайте своята любов

на господаря ми!

ОЛИВИЯ

Но аз на теб

я дадох вече — няма да е честно!

ВИОЛА

О, аз ще ви простя.

ОЛИВИЯ

Ще видим утре…

Лукавия под твойта външност млада

отнесъл би душата ми във ада!

Излиза.

Влизат отново сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

Да ви пази Бог, господине!

ВИОЛА

И вас също, сър!

СЪР ТОБИ

Вадете веднага каквито оръжия имате! Не зная какво зло сте му сторили, но пострадавшият, кипящ от ярост и жаден за кръв, ви дебне като тигър зад ъгъла на градината! Изтеглете шпагата си и бъдете нащрек, защото противникът ви е бърз, ловък и смъртоносен!

ВИОЛА

Тук има някаква грешка, господине! Аз нямам вражда с никого. Паметта ми е чиста от какъвто и да било спомен за нанесено оскърбление.

СЪР ТОБИ

Нещата обаче стоят иначе и вие сам ще се убедите в това. Ако цените живота си, пазете се, повтарям! Вашият враг има на своя страна всички предимства, които дават младостта, силата, ловкостта и гневът!

ВИОЛА

Но кажете ми, сър, какъв е той?

СЪР ТОБИ

Рицар от тези, получили шпагата си за салонни битки на килимно полесражение. Но истински дявол в личните свади! До днес е развел вече три души от телата им. А сега яростта му е такава, че може да бъде успокоена само от смъртен гърч и надгробна плоча! „Или той ще умре — казва, — или аз ще го убия!“

ВИОЛА

Ще се върна в дома на графинята и ще поискам охрана от нея. Не обичам да се бия. Чувал съм, че някои нарочно измислят предлози, за да изпитват чуждата храброст. Този човек навярно е от тях.

СЪР ТОБИ

Не, господине! Неговата ярост е предизвикана от действителна обида. Вървете и му дайте нужното удовлетворение! Не се опитвайте да се криете в дома освен ако желаете да се сблъскате с мене, при което опасността за вашата кожа не ще бъде по-малка! Повтарям, напред, и вадете шпагата си, защото инак ще трябва да се откажете от правото да я носите на бедрото си!

ВИОЛА

Всичко това е толкоз неучтиво, колкото и чудно! Умолявам ви, бъдете тъй добър да узнаете от рицаря каква обида съм му нанесъл! Ако е имало нещо, било е извършено по невнимание, в никакъв случай не нарочно!

СЪР ТОБИ

Добре! Фабиан, останете с господина, докато се върна!

Излиза.

ВИОЛА

Моля ви се, господине, какво знаете за всичко това?

ФАБИАН

Знам, че рицарят е разгневен срещу вас до кръвна мъст. Подробности не са ми известни.

ВИОЛА

Но, моля ви се, що за човек е той?

ФАБИАН

Ако съдите за него по външността му, не обещава ужаса, който ще изпитате, когато пусне в действие храбростта си. Но това е най-умелият, жесток и кръвожаден противник, който бихте могли да си намерите в цяла Илирия. Ако желаете, да тръгнем към него… Ще се опитам да уредя спора ви по мирному.

ВИОЛА

Ще ви бъда много признателен. Предпочитам да имам работа със свещеници, отколкото с рицари. Не ме засяга какво ще говорят за мен.

Излизат.

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

СЪР ТОБИ

Казвам ти, той е истински сатана! Досега не съм срещал такава мъжка харпия 45 45 Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена. . Опитахме две-три пробни хватки с шпаги в ножниците и той ми показа едни такива опасни финти, че не ти е работа! А пък гардът му парира тъй сигурно, както твоят крак стъпва на земята. Казват, че бил учител по фехтовка на персийския шах!

СЪР АНДРЮ

Треска да го тресе! Не искам да имам вземане-даване с него!

СЪР ТОБИ

Да, но той не ще да се помири, Фабиан едва го сдържа!

СЪР АНДРЮ

Чума да го хване! Ако знаех, че е такъв майстор на шпагата, за нищо на света нямаше да го викам на двубой! Я му кажи да уредим работата по мирному! Ще му дам коня си.

СЪР ТОБИ

Ще опитам. Ти стой тук и заеми горда осанка. Всичко ще свърши без кръвопролития.

Настрани.

Само дето аз ще яхна кончето ти, както сега яхам тебе.

Влизат отново Фабиан и Виола.

Дава си коня, ако уредим спора без бой. Убедих го, че оня е въплътеният ужас.

ФАБИАН

И точно така е — той е в ужас от него! Блед като платно и задъхан, сякаш мечка го гони!