Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

ФАБИАН

А и противникът му, с това личице, и той не изглежда от най-свирепите!

Влиза Мария.

СЪР ТОБИ

Ха, долетя най-малкото мушитрънче от гнездото!

МАРИЯ

Ако обичате веселието и искате да се разпорите по шевовете от смях, тръгвайте с мене! Този глупак Малволио е станал езичник и вероотстъпник, защото не може християнин, който иска да спаси душата си чрез вяра, да даде вяра на такава невъзможна глупост! Той е по жълти чорапи!

СЪР ТОБИ

А връзките?

МАРИЯ

Кръстосани! Като на най-сухия даскал от църковно училище! Проследих го по петите като убийца. Изпълнил е писмото точ в точ. И така се усмихва, че лицето му има повече бръчки, отколкото линии има картата на света с новооткритите Индии 41 41 „…с новооткритите Индии…“ — географската карта с двете Индии, тоест Източната (Азиатска) и Западната (Американска) — е била току-що отпечатана в Англия. ! Такова чудо не сте сънували! За малко да го прасна с нещо по главата! Обзалагам се, че господарката, като го види, ще му удари две плесници, а той ще продължи да се усмихва, сякаш е получил особена милост!

СЪР ТОБИ

Води ни! Води ни! Къде е той?

Излизат.

Улица в столицата.

Влизат Себастиан и Антонио.

СЕБАСТИАН

Не бих желал да ти създавам грижи,

но тъй като насила си ги дириш,

не те отблъсквам вече.

АНТОНИО

Нямах как.

Приятелското чувство ме пришпори

по-остро от изострена стомана —

последвах ви. И главното не беше

желанието да съм с вас — макар че

да беше само то, аз пак бих тръгнал —

страхът ме мъчеше: какво могло би

да ви се случи в тез места, които

към чужденеца без водач и връзки

оказват се враждебни често пъти.

Така, подтикван от любов и страх,

пристигнах тук.

СЕБАСТИАН

Антонио мой верни,

какво в отплата мога да ти кажа

освен все туй „благодаря“ и после

„благодаря“, и пак „благодаря“!

Знам, нищо не изплаща вече тази

изтъркана монета, но да бях

богат със злато, както съм със чувства,

ти би почувствал мойта благодарност!

Сега какво да правим? Бих предложил

да видим тукашните старини.

АНТОНИО

Не, по-напред да видим де ще спим.

СЕБАСТИАН

За туй е рано. Моля ти се, нека

се поразходим и запълним поглед

с творбите на изкуството, които

разнасят славата на този град

далече по света!

АНТОНИО

За жалост в него

самият аз прославен съм, така че

разходките за мен са тук опасни.

Във морски бой с галерите 42 42 Галера — военен кораб, движен с весла, много разпространен в средните векове. на княза

се случи да участвам малко нещо,

което малко ще ми струва много,

ако ме пипнат.

СЕБАСТИАН

Сигурно избил си

мнозина от моряците на княза?

АНТОНИО

Не, кръв не се проля, макар нещата

да можеха да доведат до кръв.

По-късно князът разреши градът ни

да заплати нанесения ущърб.

Мнозина, за да могат да търгуват,

направиха го. Моя милост — не.

Затуй, ако случайно заловят ме,

ще бъде лошо.

СЕБАСТИАН

Но тогава крий се!

АНТОНИО

Налага се. Вий дръжте таз кесия.

Във южното предградие дирете

страноприемница със знак „При слона“.

Във нея ще ви чакам за вечеря,

когато си наситите очите

с вида на всички градски красоти.

СЕБАСТИАН

Защо ми са пари?

АНТОНИО

Кой знае, може

да ви допадне на пазара нещо,

а джобът ви покупки извънредни,

доколкото го знам, не позволява.

СЕБАСТИАН

По твоему да бъде! Ще съм честен

пазител на богатството ти. Сбогом!

АНТОНИО

Страноприемница „При слона“.

СЕБАСТИАН

Помня.

Излизат в различни посоки.

В градината на Оливия.

Влизат Оливия и Мария.

ОЛИВИЯ

Изпратих да го викнат. Ако дойде,

какво могла бих да му дам в подарък?

По-лесно се купува младостта,

отколкото изпросва… Как го казах!

Дано не ме е чула!… Но къде е

Малволио! За моя дом в тъга

приляга тоз безрадостен слуга,

скъперник на усмивки. Да, Мария,

повикай тук Малволио!

МАРИЯ

Той иде, господарко, само че е в много особено състояние. Струва ми се, мадам, че не е с всичкия си!

ОЛИВИЯ

Какво говориш? Да не би да буйства?

МАРИЯ

Напротив, господарко. Усмихва се непрекъснато. Не би трябвало да оставате сама с него — сигурна съм, че се е побъркал!

ОЛИВИЯ

Не се плаши! Извикай го да дойде!

Мария излиза.

Той все усмихнат, все печална аз —