Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

ШУТЪТ

Никак даже. Тази Кресида заради неверността и — казват — била стигнала до просия, тъй че аз си изпросвам една просякиня. Голяма печалба! Господарката е вкъщи. Ще й съобщя отде идете. Кой сте и какво искате не ме засяга. За малко да кажа: „надхвърля моя кръгозор“, но изразът много се изтърка напоследък.

Излиза.

ВИОЛА

Не, тоз приятел е отличен шут,

а за това е нужен доста мозък:

той трябва в миг да знае на кого,

кога и за какво да се надсмее,

а не като сокол недообучен

към всяка перушинка да полита.

Това изисква дарба: не случайно

се случва често именно в шегата

мъдрецът да изтърси глупостта

и ум да звънне в шутовски уста!

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

СЪР ТОБИ

Привет, господине!

ВИОЛА

Поздрав, рицарю!

СЪР АНДРЮ

Dieu vous garde, monsieur!

ВИОЛА

Et vous aussi, votre serviteur 36 36 „Dieu vous garde… Votre serviteur“ (фр.) — „Да ви пази бог, господине. — И вас също, ваш покорен слуга“. !

СЪР АНДРЮ

Вярвам ви, господине. Аз също съм на услугите ви.

СЪР ТОБИ

Бихте ли желали да посетите дома ни! Моята племенница изрази готовност да ви приеме, ако имате дело с нея.

ВИОЛА

Никакво дело! Напротив, отношенията ни са отлични. Тъкмо тя е целта на моето пътешествие.

СЪР ТОБИ

В такъв случай, господине, съветвам ви да раздвижите краката си.

ВИОЛА

Те не са схванати, господине, и не мога да схвана защо да ги раздвижвам.

СЪР ТОБИ

За да се приближите към дома ни и се явите пред графинята.

ВИОЛА

Веднага, щом един приближен на графинята ми го казва. Но май са ни изпреварили.

Влизат Оливия и Мария.

О, най-изискана и съвършена графиньо, нека небето ръси ухания над вас!

СЪР АНДРЮ

Този момък разбира от галантности. „Ръси ухания“ — добре беше казано!

ВИОЛА

Поръчката, която нося, графиньо, няма глас освен за снизходителния слух на благоразположеното ви ухо.

СЪР АНДРЮ

„Ухания“, „снизходителен“, „благоразположеност“! Ще си ги запазя и трите.

ОЛИВИЯ

Градинската врата да се затвори и нека бъда оставена сама със своя слух!

Сър Тоби, сър Андрю и Мария излизат.

Подайте ми ръка, красиви момко!

ВИОЛА

Пламтящ от чувството за дълг, мадам!

ОЛИВИЯ

А как е името ви, кавалере?

ВИОЛА

Цезарио, прекрасна. Ваш слуга.

ОЛИВИЯ

Слуга? И мой? Светът е сив, откакто

преструвката нарече се учтивост!

Не, вие сте слуга на княза, момко.

ВИОЛА

Слугата на слугата ви, графиньо,

е ваш слуга.

ОЛИВИЯ

За княза аз не мисля

и бих желала неговите мисли

да бъдат празни вместо пълни с мен.

ВИОЛА

Пък аз, графиньо, съм дошъл пред вас

да отстоявам неговото право.

ОЛИВИЯ

За неговото право нито дума!

Виж, дело ако водехте за друг,

бих слушала защитното ви слово

като небесна музика!

ВИОЛА

Графиньо!…

ОЛИВИЯ

Не, моля ви! След първото вълшебство,

извършено от вас във този дом,

изпратих ви аз пръстен, при което

успях — боя се — да се злепоставя

пред себе си, слугата си и вас

със туй, че ви принудих, нещо чуждо

да вземете, прибягвайки до хитрост.

Какво ли сте помислили! Навярно

завързали сте бедната ми чест

към стълба насред цирка и по нея

насъскали сте лаещите мисли

на своята безжалостна душа!… 37 37 „…насъскали сте… безжалостна душа…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение.

Но зная, за слушател като вас

тез думи стигат. Чувствам си сърцето

покрито вместо с плът с прозрачно було.

С какво ще ми отвърнете?

ВИОЛА

Със туй, че

ви съжалявам искрено.

ОЛИВИЯ

Това е

все пак известна стъпка към любов.

ВИОЛА

Не, ни най-малко. Както всеки знае,

човек изпитва жал и към врага си.

ОЛИВИЯ

Добре, да се усмихваме отново!

О, бедността умее да е горда!

Какво най-сетне! Вярно, губя кръв,

но ме разкъсва не чакал, а лъв!

Бие часовник.

Загубеното време ни упреква.

Не бойте се, не ще ви отвлека.

Но щом у вас узреят ум и сила,

жена ви ще пожъне хубав мъж.

Свободен сте.

ВИОЛА

Тогава вдигам котва!

Приятно забавление, госпожо!

Не ще ли пратите по мене нещо

за моя господар?

ОЛИВИЯ

Постойте миг!

Какво във същност мислите за мен?

ВИОЛА

Че смятате се не каквото сте.

ОЛИВИЯ

Щом аз съм друго, вий тогаз какво сте?

ВИОЛА

И аз не съм каквото ви изглеждам.

ОЛИВИЯ

Защо не сте какъвто ви желая!

ВИОЛА

Дали ще бъде по-добре? Възможно —