Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

ФАБИАН

Това ще го изкорми с дроба и дреболиите!

МАЛВОЛИО (чете)

„О, любя го!

Сърце, ридай!

Но по кого,

познай, познай!“

„Познай, познай!“ Какво следва? Размерът става друг. „По кого?“ Ами ако е по теб, Малволио?

СЪР ТОБИ

Върви да се обесиш, борсук!

МАЛВОЛИО (чете)

„Над своя повелител аз владея,

ала Лукреция е мой печат

и аз немея, горда като нея.

М, О, А, И, по тебе чезна в жад!“

ФАБИАН

Ама че завъртяна гатанка!

СЪР ТОБИ

Бива си го девойчето, ви казвам!

МАЛВОЛИО

„М, О, А, И, по тебе чезна в жад.“ Чакай сега, чакай сега! Трябва поред и спокойно.

ФАБИАН

Добра отрова му е сипала!

СЪР ТОБИ

И как стръвно се нахвърля, ястребът му глупав!

МАЛВОЛИО

„Над своя повелител аз владея.“ Така! Владее над мен, защото аз съм на служба при нея и тя ми е господарка. Това е очевидно за всеки нормален интелект. Отсъстват каквито и да било затруднения. Но краят? Какъв може да бъде скритият смисъл на тази азбучна комбинация? Да можеше да се свърже някак с мен! „М, О, А И…“

СЪР ТОБИ

Обясни го де!… Обърка се!

ФАБИАН

Ще се оправи! И ще има да тича по сърнешката диря, макар че тя вони на лисица!

МАЛВОЛИО

„М“ — Малволио! Да! С „М“ започва името ми!

ФАБИАН

Казвах ви, че ще измисли нещо! Чуден нюх има!

МАЛВОЛИО

„М“-то е добре, но по-нататък съвпадението не е налице. Догадката ми не издържа на проверка. След „М“-то би трябвало да дойде „А“, а пък тук има „О“.

ФАБИАН

И ще ти трябва още едно „О“ накрая!

СЪР ТОБИ

Ако трябва, с малко бой ще го каже!

МАЛВОЛИО

„И“-то вече е добре! Умишлено ги е разместила, защото инак съкращението щеше да бъде така просто, че би ми извадило очите.

ФАБИАН

И да беше ги извадило и сложило на дирника ти, та да видиш, че повече подигравки те гонят по петите, отколкото почести те чакат пред носа!

МАЛВОЛИО

„М, О, А, И.“ Тази загадка е по-трудна от първата и все пак с малко насилие може да се свърже с мен, защото всичките букви ги има в името ми! Но чакай! Тук имало и проза!

Чете.

„Ако това писмо попадне в ръцете ти, размисли! Моите звезди са по-висши от твоите, но ти не се плаши от величието: на едни то се пада по наследство, други го придобиват; а към трети то само снизхожда. Щастието разгръща ръце, за да те прегърне. Дръж го със своите ум и страст и за да се приготвиш за туй, което те очаква, отхвърли скромната си обвивка и се появи обновен! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата, остави езикът ти да говори високо по държавни въпроси, порази всички с разни чудатости — такъв съвет ти дава таз, която въздиша по тебе. Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи и кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст? Спомни си, повтарям! Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш! Ако не, остани си там, долу, с дружбата на слугите, недостоен да докоснеш пръстчето на щастието! Сбогом. Тази, която жадува да ти служи, вместо да бъде обслужвана от тебе. Щастливата нещастница“…

Всичко е ясно като бял ден! Пълна очевидност! Ще бъда надменен, ще чета политически книги, ще преследвам сър Тоби, ще се освободя от всичките ниски познанства, ще стана, отдето и да ме погледнеш, изискан господин! Сега вече няма съмнение, че въображението не ми играе лоша шега; всичко доказва, че господарката ми е влюбена в мене. Нали тя похвали неотдавна жълтите ми чорапи? Нали тя заяви, че пристегнати накръст, ми стоели отлично! А в писмото вече дава път на моята любов и с помощта на намеци ме насочва да се обличам по нейния вкус. Небе, благодаря ти, аз съм щастлив! Ще бъда необичайно груб, обут в жълти чорапи и с кръстосани връзки. И то веднага! Още сега! Всевишни Боже и вие, звезди мои, бъдете благословени!… Ха, тук има и послепис!

Чете.

„Ти навярно си отгатнал вече коя съм. В такъв случай, ако не отхвърляш любовта ми, дай ми знак с усмивка! Тя тъй те отваря! Затова в мое присъствие усмихвай се винаги, скъпи мой! Моля те! Същата…“

Светци небесни, благодаря ви! Ще се усмихвам, мила! Ще правя всичко, което пожелаеш!

Излиза.

ФАБИАН

Не бих дал участието си в тази шега за доживотна пенсия от хазната на персийския шах!

СЪР ТОБИ

Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й!

СЪР АНДРЮ

И аз!

СЪР ТОБИ

И не ми трябва друга зестра освен още една шега като тази!

СЪР АНДРЮ

И на мен!

ФАБИАН

Ето я нашата „Мери — втора не мож намери“! Укротителката на глупците!

Влиза Мария.