Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

СЪР ТОБИ

Сега него ще го разиграем като мечка, докато позеленее от яд. Нали, сър Андрю?

СЪР АНДРЮ

Да пукнем, ако не позеленее!

СЪР ТОБИ

Ето я и нашата малка хитруша!

Влиза Мария.

Какво става, бисерче мое индийско?

МАРИЯ

Скрийте се и тримата зад чемшира! Малволио иде по тази алея. Стоя половин час на слънце да учи сянката си на изящни движения. Не го изпускайте, ако искате да си умрете от смях — писмото ще го превърне в самовлюбен идиот. Крийте се да не ви види!

Пуска на земята писмо.

Ей го рибока! Сега ще го пипнем с гъделичкане под хрилете?

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

Всичко зависи от случая! Да ще да ми провърви! Мария ми каза, че графинята имала слабост към мене; а и тя самата веднъж почти ми намекна, че ако би обикнала някого, то той би бил от моя тип. Освен туй тя се отнася към мене с повече уважение, отколкото към другите от дома. Как да си обясня това?

СЪР ТОБИ

Какъв самовлюбен петел!

ФАБИАН

Тихо! Още не се е надул съвсем. Гледайте го сега, пуяка му с пуяк, как ще разпери опашка!

СЪР АНДРЮ

Ръцете ме сърбят! Ще скоча да го пребия!

ФАБИАН

Тихо!

МАЛВОЛИО

Да стана граф Малволио!…

СЪР ТОБИ

Ах, негодяй!

СЪР АНДРЮ

Застреляйте го! Дайте ми пищова!

ФАБИАН

Ш-шт! Тихо!

МАЛВОЛИО

Има такива случаи. Графиня Стрейчи 29 29 Графиня Стрейчи — навярно злободневен намек за някакъв неравен брак, нашумял в обществото. не се ли омъжи за своя камерлакей?

СЪР АНДРЮ

У-у-у, Месалин 30 30 Месалин — мъжки род от името на Месалина — известната римска развратница, сестра на императора Август (VIII в.), по чиято заповед били избити мнозина знатни римляни, осъдили нейната порочност. (в оригинала е употребено по-малко познатото у нас име на прочутата библейска сладострастница Йезавел.). мръсен!

ФАБИАН

Вече е с двата крака! Гледайте къде ще го откара манията му!

МАЛВОЛИО

Седя под балдахина, три месеца след женитбата…

СЪР ТОБИ

Абе няма ли един арбалет 31 31 Арбалет — средновековно оръжие: лък, снабден с приклад и с улей, насочващ стрелата. ? Искам да го застрелям в окото!

МАЛВОЛИО

…извиквам подчинените си и заставам пред тях, облечен в кадифен халат с бродерии, след като съм оставил на дивана своята Оливия, разхвърляна и потънала в сладък сън…

СЪР ТОБИ

Огън и сяра! Пали фитила!

ФАБИАН

Тихо, тихо!

МАЛВОЛИО

…И тогава ми хрумва да ги постегна малко. Бавно-бавно ги обхождам със строг поглед, който им казва, че зная кой съм аз и че ще съумея да накарам и тях да знаят какво са. После давам нареждане да повикат моя сродник Тоби…

СЪР ТОБИ

Бомби и гранати! На парчета да стане!

ФАБИАН

Тихо! Тихо, ви казвам! Ще развалите всичко!

МАЛВОЛИО

…Седмина от моите хора с послушен подскок се отправят да го дирят. Аз чакам, сбърчил вежди. И може би навивам часовника си или си играя с… с нещо, с някаква скъпоценност. Тоби се приближава, прави ми дълбок поклон…

СЪР ТОБИ

Ще му скъсам врата като на пиле!

ФАБИАН

Тихо! Мълчете, колкото и думите да ви издуват!

МАЛВОЛИО

…Аз простирам ръката си към него, като охлаждам усмивката на роднината със строгостта на оня, комуто се дължи послушание…

СЪР ТОБИ

И Тоби не ти стоварва един в муцуната?

МАЛВОЛИО

…и казвам: „Вуйчо Тоби, тъй като щастието, което ме свързва с вашата племенница, ми дава прерогатива да ви говоря…“

СЪР ТОБИ

Какво, какво му давало?

МАЛВОЛИО

„…искам да ви кажа, че трябва да преустановите пиенето…“

СЪР ТОБИ

Пукни, мерзавецо!

ФАБИАН

Търпение, инак ще развалим шегата!

МАЛВОЛИО

„…Освен това вие пилеете ценното си време с един изкуфял рицар…“

СЪР АНДРЮ

Това е за мене, сигурен съм!

МАЛВОЛИО

„…някой си сър Андрю…“

СЪР АНДРЮ

Познах, като каза „изкуфял“! Много често ми викат тъй.

МАЛВОЛИО

…Я! Какво представлява тази находка?

Вдига писмото от земята.

ФАБИАН

Глухарят наближава мрежата!

СЪР ТОБИ

Тихо! И дано духът на шегите го подучи да го прочете на глас!

МАЛВОЛИО

Почеркът на графинята! Ето нейното „да“, нейното „у“, нейното „п“ и точно с такава извивка завършва нейното „е“. Няма съмнение, това е ръката на графинята!

СЪР АНДРЮ

Нейното „д“, „у“, „п“, „е“? Не разбирам!

МАЛВОЛИО (чете)

„До моя незнаен възлюбен с най-добрите ми пожелания.“ Нейният стил! С твое позволение, червено восъче! Но чакай! Спокойно! Да не бързаме! Това е образът на Лукреция 32 32 Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й. от пръстена, с който тя си запечатва писмата! От графинята е! Но до кого ли е отправено?