Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

Така ли, госпожице?

МАРИЯ

О, Боже Господи!

СЪР ТОБИ

Мълчи, моля ти се! Не така! Тъй се гневи, не виждаш ли! Остави го на мене!

ФАБИАН

Внимателно трябва. Като с памук. Демонът в него е така злобен, че трябва да му се действа само с добро.

СЪР ТОБИ

Хайде сега, гълъбче! Кажи какво ти е, пиленцето ми!

МАЛВОЛИО

Господине!

СЪР ТОБИ

Ела, ела! Пили-пили! Кът-кът-кът! Хайде сега, не приляга на един разумен човек да си играе на шикалки с Лукавия. Гони го, черния, пъди го, опашатия!

МАРИЯ

Накарайте го да се моли, сър Тоби! Нека си каже веруюто!

МАЛВОЛИО

Аз ли, безсрамнице?

МАРИЯ

Ето, не ще да чуе за нищо свято!

МАЛВОЛИО

Вървете да се обесите всички. Напуснете хоризонта ми, празни, жалки твари! Нямам нищо общо с вас! Ще си говорим пак!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Възможно ли е?

ФАБИАН

Ако беше театър, бих казал, че е нагласено и невероятно!

СЪР ТОБИ

Заразата на номера ни проникна вдън душата му!

МАРИЯ

Само че сега вървете след него, защото тя може да изскочи на открито и да замирише!

ФАБИАН

Няма. Ще го направим да полудее наистина.

МАРИЯ

И къщата ще се умири.

СЪР ТОБИ

Ще го вържем и заключим в някой тъмен килер. Моята племенница вярва, че той е луд, така че можем да продължим забавата си за наше удоволствие и негово назидание, докато тя сама не се задъха и не ни накара да го съжалим. Тогава ще разкрием играта, а тебе ще провъзгласим за дипломирана лечителка на душевни болести. Но вижте кой иде!

Влиза сър Андрю.

ФАБИАН

Още един палячо за карнавала!

СЪР АНДРЮ

Ето предизвикателството. Прочетете го. Цялото е огън и жупел!

ФАБИАН

Сигурно пари тогава!

СЪРАНДРЮ

И още как, честна дума! Прочетете го и ще видите!

СЪР ТОБИ

Дай!

Чете.

„Хлапак, какъвто и да си, ти си само едно нищожество…“

ФАБИАН

Силно и дръзко!

СЪР ТОБИ (чете)

„…Не се учудвай, нито се удивлявай, че те наричам така, защото аз обяснения няма да ти давам!…“

ФАБИАН

И това е добре — законът не може да се хване за нищо.

СЪР ТОБИ

„…Ти посещаваш графиня Оливия и тя се държи пред мен любезно с тебе, но ти лъжеш като разпран, защото аз не те предизвиквам за това, а за друго!…“

ФАБИАН

Кратко и съвършено… безсмислено!

СЪР ТОБИ (чете)

„…Ще те изчакам, когато се връщаш, и ако съдбата реши да ме убиеш, тогава…“

ФАБИАН

Добре!

СЪР ТОБИ (чете)

„…ти ще ме убиеш като куче и негодник!…“

ФАБИАН

И тука сте на завет от закона. Добре.

СЪР ТОБИ (чете)

„…Сбогом и дано бог прости греховете на една от нашите души! Може би той ще ги прости на моята, но аз се надявам на по-добро и затова пази се! Твой приятел или заклет враг според поведението ти. Подпис: Андрю Чикчирик.“

Чудесно! Ако и това не го предизвика, аз ще го следизвикам сам! Отивам да му го предам!

МАРИЯ

Сега му е времето. Той тъкмо беседва с господарката и след малко ще си тръгне.

СЪР ТОБИ

Върви, сър Андрю! Издебни го като пристав при ъгъла на градината. Щом го зърнеш, вади шпагата и ругай зверски, колкото сила имаш, защото често една ужасна ругатня, ревната със страховит глас, доказва по-убедително мъжката смелост от най-смелото дело. Върви!

СЪР АНДРЮ

Ти дай ми да ругая на мене!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Няма да го предам, разбира се. От обноските на оня младок си личи, че има развит ум и добро възпитание; службата му между княза и племенницата ми го потвърждава. Такова глупашко писмо няма да изплаши човек като него — той веднага ще подуши, че има работа с тъпак. Не, аз ще му предам предизвикателството устно и ще опиша нашия Чикчирик в такава светлина, че оня — младостта е доверчива — ще си го представи невероятно яростен, ловък, смел и кръвожаден. Двамата тъй ще се изплашат един от друг, че само като се видят отдалече, ще се смразят взаимно като горгони 44 44 Горгона (митол.) — женско чудовище с ужасен поглед и коси от живи змии, чието лице превръщало смъртните в камък. !

ФАБИАН

Ето го и него с племенницата ви! Да ги изчакаме да се разделят. После ще го настигнем.

СЪР ТОБИ

Тъкмо дотогава ще си съчиня едно по-страхотно предизвикателство.

Сър Тоби, Фабиан и Мария излизат.

Влизат отново Оливия и Виола.

ОЛИВИЯ

Разкрих се много пред сърце от камък

и чувствувам честта си унизена.

В мен нещо тук осъжда тази слабост,

но тя е силна и се подиграва

на укорите.

ВИОЛА

Знам тези признаци на болестта