Уилям Шекспир - Комедия от грешки

и да обядваме след туй в „Кентавра“?

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Поканиха ме други, със които

надявам се да сключа едра сделка,

и много съжалявам, но към пет

могъл бих да ви срещна на пазара

и цяла вечер да остана с вас.

Сега ще извинявате, но бързам.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Довиждане! До срещата ни аз

града ще поразгледам без компас.

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Приятно забавление тогава!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тоз, който пожелава ми забава,

ми пожелава нещо невъзможно —

приличам аз на капката, която

е скочила в морето, уж да дири

там друга капка, а наместо туй,

сама се е загубила във него:

за да намеря своите брат и майка,

самичък аз потънах във безброя

на хората….

Влиза Дромио от Ефес.

Но ето че пристига

рожденният ми ден 10 10 „…рожденият ми ден…“ — тъй като двамата са се родили едновременно. във плът и кръв

Защо се връщаш тук и толкоз рано?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Как рано? Аз пък мисля, че е късно!

Кокошката се развари, прасето

на шиша прегоря, часът удари

дванайсет, а хазяйката — един

…на мен, ей тук! А пламна тя, защото

сте отговяли вън; а пък на нас

да постим допълнително се пада,

за да спасим душата ви от ада!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не дрънкай, а кажи: онез пари,

които дадох ти, къде ги скри?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Кой, оня грош от миналата сряда?

Платих го на седларя, който стегна

юздечката за коня на жена ви.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Сега не съм настроен за шеги!

Парите де са? И не го усуквай!

Как тук, в чужбина, толкоз едра сума

На произвол оставил си, глупако!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Шегите, господарю, отложете

до обеда. Не дойдете ли с мен,

за ваште лични дългове жена ви

на рабош моя дирник ще направи!

Аз мисля, че и без слуги нарочни

часовникът на вашия корем

би трябвало към къщи да ви тласка,

ако е верен моя!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Стига казах!

Пази шегите си за друго време!

Къде остави златото те питам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Аз — злато? Не разбирам, господарю!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Негоднико, дали ще чуя как

заръчаното си изпълнил? Чакам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Заръчано ми беше, господарю,

за обед да ви викна у дома ви

във къщата под Феникса 11 11 „…къщата под Феникса…“ — по Шекспирово време не само хановете и дюкяните, но и по-богатите частни домове носели названия (обикновено свързани с определен декоративен елемент на фасадата им), фениксът бил приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смърт, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта. , където

жена ви и сестра й ви очакват.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ей, робе, християнин да не съм

ако не пукна празната ти тиква,

задето продължава да глупее,

когато мен не ми е до шеги!

Хилядата ми марки, питам, где са?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Маркирвана е тиквата ми често

от вашата ръка и таз гърбина

хазайката маркирвала е също,

но сбора общ от всичките ви марки

не вярвам да е стигнал до хиляда,

макар че пак не ще ви е приятно

да ви ги върна всичките обратно!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Хазайка? Ти си луд! Каква хазайка!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Жена ви! Тази същата, която,

задето закъснявате, се мръщи

и каза ми да ви докарам вкъщи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А, продължаваш да се гавриш с мен

и след като ти казах да престанеш?

Сега ще видиш ти!

Бие го.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ай, ай, ще гледам!

Щом вие плюете си на ръцете,

то аз пък ще си плюя на петите!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тоз глупав Дромио се е оставил

да го ограбят! Чувал съм, че тука,

когато им попаднел чужденец,

вълшебници пленя вал и духа му,

мошеници му мамели очите,

магьосници го правели да съхне;

че всяка улица в града гъмжала

от вещици, лъжци и шарлатани 12 12 „…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град. .

Ако е тъй, ще тръгна час по-скоро!

А пък сега по-бързо към „Кентавра“!

След този странен разговор не знам

ще си намеря ли парите там!

Излиза.

В дома на Антифол от Ефес.

Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА

Тук трябваше да бъдат досега —

ни вест от мъж, ни сянка от слуга!

А пък часът е вече два, Лучиана!

ЛУЧИАНА

Търговец някой го е задържал