Уилям Шекспир - Комедия от грешки

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ще теглим жребий. Но сега ти пръв!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Не, жребият ни нека е такъв:

Едновременно родени,

да вървим от днес така,

аз до тебе, ти до мене,

весело, ръка в ръка!

Излизат.

© 1997 Валери Петров, превод от английски

William Shakespeare

The Comedy of Errors, 1589–1594

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10250]

Последна редакция: 2009-01-23 17:29:25

Оригиналното название на комедията е „The Comedy of Errors“. Доктор Мърш се нарича в оригинала „Pinch“; титлата означава само „учен мъж“, а името е свързано със значенията: притеснен, отслабнал, боледуващ, натясно и т.н.

Сиракуза — в древността столица но о-в Сицилия; гръцка търговска колония.

Ефесци — Ефес бил в древността цветущ търговски град на малоазийския бряг.

Марки — английска средновековна монета на стойност 13 шилинга и 4 пенса.

Епидамн — древен град на източния бряг на Адриатическо море — днешният Дуръс (Драч) в Албания.

Левга — мярка за дължина. 1 морска левга = 5 километра и половина.

Коринт — прочут морски град на северния бряг на Пелопонес.

Епидавър — древността знае два града, носещи това име: един — на днешния далматински бряг, и втори — на източния бряг на Гърция.

„Кентавър“ (мит.) — името на страноприемницата иде от названието на легендарните същества от гръцката митология — полухора, полуконе.

„…рожденият ми ден…“ — тъй като двамата са се родили едновременно.

„…къщата под Феникса…“ — по Шекспирово време не само хановете и дюкяните, но и по-богатите частни домове носели названия (обикновено свързани с определен декоративен елемент на фасадата им), фениксът бил приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смърт, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

„…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град.

„…лъскавата тиква на Времето…“ — Времето — по стара традиция, свързана с гръцкия Хронос — било изобразявано като старец с пясъчен часовник в ръка, въоръжен с коса.

„…да си разшири плешивата територия за нейна сметка…“ — шегата по адрес на плешивеещата готвачка крие намек за борбите във Франция между Католическата лига и протестанта Анри Наварски, на които Шекспир бил съвременник. Английската кралица оказвала на Анри военна помощ, но през 1593 г. той решил, че „Париж си струва една литургия“ и преминал към католичеството.

„…с бели зъбери…“ — варовиковите скали край Дувър били още през XVI век символ на английския остров.

„…велики армади…“ — навярно намек за Великата армада на Испания, която била разгромена от английския флот през 1588 г.

„…да й въртя ръжена…“ — по Шекспирово време кучетата били използвани за споменатата работа в кухнята.

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

„…лапландски чародейци…“ — Лапландия се славела през XVI в. като страна на магьосниците.

„…новоиздокаран Адам…“ — става дума за пристава; съдебните стражи носели по Шекспирово време униформа от биволска кожа — оттук връзката с Адам, който, според библейската легенда, след грехопадението се облякъл в животински кожи.

„…ангели пазители…“ — в Англия от XVI в. имало монети, наричани „ангели“, на стойност 10 шилинга.

Ergo (лат.) — следователно.

Цирцея (мит.) — легендарна вълшебница, за която се разказва в „Одисея“ на Омир: тя напоила с магическа напитка другарите на хероя и ги превърнала в свине, а него самия задържала цяла година на острова си.