УИЛЯМ ШЕКСПИР
ТОМ 2. КОМЕДИИ
Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него?
Шейлок — „Венецианският търговец“ (I д. I сц.)
Спомни си, Зевсе, как взе образа на лебед, за да обладаеш Леда. О, всемогъща любов, която можеш от един бог да направиш гъсок! Каква сила — да накараш едно божество толкоз да обича, че да стане на добиче, толкоз от любовта да е пернато, че да стане на пернато! А щом безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас, простосмъртните?
Фалстаф — „Веселите уиндзорки“ (V д. V сц.)
Майка ми навярно е пищяла, но една звезда е танцувала в небето и аз съм се пръкнала под нея.
Беатриче — „Много шум за нищо“ (II д. I сц.)
Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!
Точилко — „Както ви харесва“ (II д. IV сц.)
А ти, господинчо мой, забравяш, че си един домоуправител и нищо повече! Мислиш ли, че понеже твоя милост е такъв светец, та вече няма да има на този свят вино и баници?
Сър Тоби — „Дванайсета нощ“ (II д. III сц.)
Марко Минков
Предговор към втори том на „Уилям Шекспир. Събрани съчинения“
Събраните в този том комедии са написани приблизително между 1596 и 1600 година — т.е. през периода, когато Шекспир е постигнал вече своето майсторство, а още не е поел пътя към трагедията. Те са все още изпълнени с жизнерадостния дух на Ренесанса в неговия разцвет, макар че тъкмо през тези години се забелязва прелом в общия светоглед на времето. „Кризата на хуманизма“, която обхваща цяла Западна Европа, се разразява в Англия с особена сила и нейните повеи, преди да се отразят по-силно в Шекспировите трагедии, намират все пак известно отражение и в тези комедии, особено в последните две. И все пак това не изменя основния им тон: той остава весел, безгрижен и лъчезарен.
Причините за кризата на хуманизма са сложни и разнообразни. В Англия специално тя съвпада с една икономическа и социална криза, което е навярно обяснението за особено резкия обрат в литературата, който се забелязва тук. Тежката епидемия от чума през 1592–1593 година — същата, която довела до затварянето на театрите и принудила Шекспир да се отдаде на епическа поезия — нанесла тежък удар на народното стопанство. Последвали я редица неплодородни години поради страшните дъждове, за които се споменава в „Сън в лятна нощ“. Цените се покачвали и омразните спекуланти с жито ги покачили още повече. Заплахата от нов опит за испанско нахлуване продължавала да съществува въпреки победата над Армадата през 1588 година и за кратко време данъците били утроени, за да се посрещнат нуждите на флотата. Дюнкеркските пирати сериозно разстройвали търговските връзки с материка, а изгореният от испанците пристанищен град Анверс се възстановявал вече и почвал отново да съперничи на Лондон като търговски център. Дух на недоволство почвал да се чувства. Главен прицел на острите критики били монополните права в търговията, раздавани от кралицата. Замислени първоначално като средство за поощряване на инициативата, те вече били изиграли ролята си и по-скоро спъвали свободната търговия и изкуствено поддържали високите цени; а освен туй пестеливата кралица била открила в тях евтино средство за възнаграждаване на своите фаворити. От това популярността на Елизабет, дотогава издигана в кумир, силно пострадала. Последният парламент, свикан от нея, проявил изключително непокорство, като настоял за премахването на монополите. Кралицата, винаги много чувствителна към исканията на гражданите, побързала да отстъпи. Но в здравата крепост на тюдорския абсолютизъм, основан върху мълчаливото съглашение между короната и буржоазията, се била появила първата пукнатина — начало на разпада, който по-късно, при неумелата политика на Стюартите, довел до пълното срутване на системата и до буржоазната революция.
Духовната криза обаче не е само английско явление и не може да се обясни само с местни фактори. Разочарованието на времето се дължи преди всичко на несбъдването на светлите надежди, възбудени от хуманистите, и на скептицизма, породен от новите открития, които поставяли под съмнение приетите дотогава истини.
Читать дальше