Уилям Шекспир - Както ви харесва

Здравейте, отче Кривовере! Добре дошли! Ще ни претупате ли тук, под дървото, или ще трябва да идваме до параклиса?

ОТЕЦ ОЛИВЕР

А къде е този, който ще ви даде булката?

ТОЧИЛКО

Не искам друг да ми я дава!

ОТЕЦ ОЛИВЕР

Трябва някой да ви я даде, инак бракът ви ще бъде незаконен.

ЖАК (излиза напред)

Продължавайте! Аз ще му я дам.

ТОЧИЛКО

Добър вечер, драги господин „Кой бяхте“! Заповядайте. Много се радвам да ви видя след последнатани среща. Тук нещо трябва, знаете, да свършимедна дреболия. Моля, моля, сложете си шапката!

ЖАК

Значи ще се жениш, а, смешнико?

ТОЧИЛКО

Ами волът си има ярем, конят — юзда, соколът — звънче 32 32 „…соколът — звънче…“ — на крака на обучените за лов соколи завързвали звънче, за да могат ловците да ги намират по-лесно, когато се загубели. , а мъжът — страсти! И както гълъбчетата се целуват, така и хората са прави също да им се прави същото.

ЖАК

И ти с твоето образование искаш да се венчаеш тъй, под глога, като просяк? Иди в черква при свестен свещеник, който ще ви обясни какво е бракът! Този мошеник ще ви съчетае на бърза ръка, както се сковава дъсчен под, а после ще излезе, че едната дъска била сурова и, току-виж, хоп, изметнала се и кривнала встрани.

ТОЧИЛКО

Не знам дали не е по-добре тъкмо такъв да ме венчае. Сигурно няма да го направи, както трябва, и ще имам повод някой ден да зарежа жена си.

ЖАК

Я ела, ела с мене да те посъветвам!

ТОЧИЛКО

Да вървим, мила Одри! Така, изглежда, не може: или ще бъдем в брак признат, или ще бъде пак разврат!… Много ви здраве, отче Оливере, песничката вече няма да се пее:

„Ах, Оливере мой,

ах, кавалере, стой

да се полюбим двама!…“

а ще бъде така:

„Ах, Оливере, наш,

ах, Кривовере, марш!

За теб тук място няма!“

Излиза заедно с Жак и Одри.

ОТЕЦ ОЛИВЕР

Няма значение! Подигравките на тези негодници не могат да ме отклонят от светото ми призвание!

Излиза.

В гората.

Влизат Розалинда и Целия.

РОЗАЛИНДА

Мълчи, моля ти се! Искам да плача!

ЦЕЛИЯ

Добре, плачи! Но не забравяй, че сълзите не подобават на мъж.

РОЗАЛИНДА

А нямам ли причина да плача?

ЦЕЛИЯ

Най-добрата, която човек може да си пожелае. Затова, казвам ти, плачи!

РОЗАЛИНДА

Дори косата му има цвета на предателството!

ЦЕЛИЯ

Да, червена е почти като на Юда 33 33 Юда (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исус, който предал учителя си за тридесет сребърника, като се приближил до него и го целунал, като с това го посочил на стражите. Изобразяван обикновено с червена брада. . И целувките му са юдински.

РОЗАЛИНДА

Не, цветът на косата му си е хубав!

ЦЕЛИЯ

Дори чудесен. Няма друг цвят като кестенявия!

РОЗАЛИНДА

А целувките му са невинни като осветен хляб!

ЦЕЛИЯ

Трябва да е купил от Диана 34 34 Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната. чифт непорочни устни на вехто. Монахините от зимното братство не целуват тъй набожно. Просто самият лед на целомъдрието!

РОЗАЛИНДА

Но защо ми обеща, че ще дойде тази сутрин, а още го няма!

ЦЕЛИЯ

Вярно, в него няма капка честност!

РОЗАЛИНДА

Мислиш ли?

ЦЕЛИЯ

Не вярвам да е чак джебчия или конекрадец, но ми се струва, че в любовта му има толкоз искреност, колкото вино в обърната чаша или ядка в червив орех.

РОЗАЛИНДА

Любовта му — неискрена?

ЦЕЛИЯ

Може да е искрена, когато е хлътнал, но ми се струва, че случаят не е такъв.

РОЗАЛИНДА

Как? Не го ли чу, като се кълнеше, че бил влюбен в мене!

ЦЕЛИЯ

Има разлика между „бил“ и „е“. А пък клетвата на влюбения е като на кръчмаря. И двамата се кълнат, че сметките им са точни… Той живее в гората, към свитата на княза, твоя баща.

РОЗАЛИНДА

Аз срещнах княза вчера и той надълго разговаря с мене. Попита ме от какъв род съм и аз му казах, че родът ми не е по-низш от неговия. Той се засмя и ме отпрати… Но защо говорим за бащи, когато съществува такъв мъж като Орландо!

ЦЕЛИЯ

Наистина той е прекрасен мъж! Пише прекрасни стихове, говори прекрасни думи, дава прекрасни клетви и прекрасно ги нарушава. Чупи ги о сърцето на възлюбената си, и то все някак си накриво, като неопитен участник в турнир, който пришпорва коня си само в единия хълбок и скършва копието си като последен гъсок. Но все пак всичко си остава прекрасно, щом младостта е на седлото, а лудостта държи юздите… Но кой иде?