Уилям Шекспир - Както ви харесва

РОЗАЛИНДА

Но той знае ли, че съм в тази гора и в мъжки дрехи? И какъв е на вид? Все тъй ли е свеж като в деня на борбите?

ЦЕЛИЯ

Да засищаш въпросите на една влюбена душа е все едно да броиш прашинките в слънчев сноп. Но ти хапни това, с което ще те гостя, и го вкуси внимателно! Заварих го под един дъб като паднал жълъд.

РОЗАЛИНДА

Това ще е дъбът на Зевс 24 24 „…дъбът на Зевс…“ (митол.) — дъбът в античния свят бил смятан за свещено дърво на върховния гръцки бог. , щом дава такива плодове!

ЦЕЛИЯ

Все пак изслушай ме, уважаема!

РОЗАЛИНДА

Продължавай!

ЦЕЛИЯ

Лежеше там, прострян като ранен рицар.

РОЗАЛИНДА

Тъжна гледка, но върви на фона.

ЦЕЛИЯ

Слушай, викни „тпру!“ на езика си! Прекалено лудува… Облечен беше като ловец.

РОЗАЛИНДА

О, ужас! Той ще простреля това бедно животинче в гръдта ми!

ЦЕЛИЯ

Не мога ли да изпея песента си без твоя съпровод? Караш ме да фалшивя.

РОЗАЛИНДА

Забрави ли, че съм жена? Щом мисля, трябва да говоря! Моля ти се, продължавай!

ЦЕЛИЯ

Прекъсваш ме, а после… Тихо! Не е ли той?

Влизат Орландо и Жак.

РОЗАЛИНДА

Той е! Да се дръпнем малко и да видим какво ще прави!

ЖАК

Благодаря ви за компанията, но право да си кажа, не би ми било по-зле, ако бях сам.

ОРЛАНДО

И на мен също, но за да се спазва приличието, благодаря ви и аз за компанията.

ЖАК

Сбогом. Сърдечно желая да се срещаме с вас колкото може по-рядко.

ОРЛАНДО

И моето желание е да станем в бъдеще отлични непознати.

ЖАК

Моля ви да не съсипвате повече дърветата с любовните си стихове!

ОРЛАНДО

Пък аз ви моля да не съсипвате повече стиховете ми с лошото си четене!

ЖАК

Вашата възлюбена се нарича Розалинда, така ли?

ОРЛАНДО

Точно така!

ЖАК

Името й не ми харесва.

ОРЛАНДО

Не са мислили за вас, когато са я кръщавали.

ЖАК

Висока ли е?

ОРЛАНДО

Точно по мярката на сърцето ми.

ЖАК

Разполагате с добър запас от остроумия. Да не сте имали работа с жени на златари, та сте запомнили толкова надписчета за пръстени 25 25 „…надписчета за пръстени…“ — по венчалните пръстени от Шекспирово време често бивали гравирани сентенции, стихове, поговорки. ?

ОРЛАНДО

Не, но нали човек трябва да отвърне на поговорките, които вие сте заучили от покривките за легло 26 26 „…от покривките за легло…“ — намек за модните по ренесансово време завеси и покривки, върху които били рисувани човешки фигури с мъдри надписи, излизащи от устата им. ?

ЖАК

Имате бърз ум. Трябва да е направен от петите на Аталанта. Искате ли да поседнем и заедно да позлословим срещу нашия общ господар, света, и неговата несправедливост към нас?

ОРЛАНДО

На този свят аз злословя само срещу себе си, защото виждам преди всичко своите недостатъци.

ЖАК

Главният от тях е, че сте влюбен.

ОРЛАНДО

Не бих дал този свой недостатък за вашето най-добро качество. Вече ми дотегнахте.

ЖАК

Честна дума, бях тръгнал да диря точно един шут, когато ви срещнах.

ОРЛАНДО

Той се удави в потока. Надникнете в него и ще го видите.

ЖАК

Но там ще видя само своя образ!

ОРЛАНДО

Именно! А може и да не видите нищо, защото сте, изглежда, една кръгла нула.

ЖАК

Нямам време за губене с вас! Сбогом, романтични синьоре!

ОРЛАНДО

Сбогом, меланхолични месьо!

Жак излиза.

РОЗАЛИНДА (тихо, на Целия)

Ще му заговоря като дързък лакей и ще се опитам да го надиграя!… Хей вие, ловецът, чувате ли?

ОРЛАНДО

И то отлично. Какво желаете?

РОЗАЛИНДА

Колко е часът?

ОРЛАНДО

Тук се пита кое време сме. В гората няма часовници.

РОЗАЛИНДА

Значи в нея няма и влюбени. Защото те, както въздишат веднъж на минута и пъшкат веднъж на час, могат отлично да отмерват ленивия ход на времето.

ОРЛАНДО

А защо не „бързия ход“. Времето си тече все еднакво.

РОЗАЛИНДА

Съвсем не, господине. То има различен вървеж за различните хора. Искате ли да ви кажа за кого върви раван, за кого тича в тръс, за кого препуска в галоп и за кого стои на място?

ОРЛАНДО

За кого например тича в тръс?

РОЗАЛИНДА

То тича в тръс, и то бавен, за момата между годежа и сватбата. Дори промеждутъкът да е само седем дни, тръсът на времето е за нея тъй бавен, че те ще й се видят седем години.

ОРЛАНДО

А за кого върви раван?

РОЗАЛИНДА

За свещеника, който не знае латински, и за богаташа, който няма подагра: единият си спи спокойно, защото няма начин да се учи; а другият си живее щастливо, защото няма болка да го мъчи. Свещеникът е свободен от товара на бедното откъм радости учение, а богаташът — от бремето на богатата с мъки бедност. За тези двама времето върви раван.