Уилям Шекспир - Както ви харесва

КОРИН

Не е, господин Точилко. Тия, дето имат придворни обноски, са толкоз смешни на село, колкото ние, селяните де, сме смешни при двора. Нали казвахте, че там, при вас, хората за поздрав си целували ръка? Е, това няма да е хубаво, ако придворните станат овчари!

ТОЧИЛКО

Доказателства! Веднага! Да чуем!

КОРИН

Ами няма да е хубаво, защото ние все пипаме овцете, а вълната им, знаете, е мазна…

ТОЧИЛКО

А ръцете на придворния не се ли потят? И овчата мазнина да не е по-долна от човешката пот? Плитко, плитко ти е доказателството! Подири по-дълбоко! Хайде!

КОРИН

Ами те, нашите ръце де, са грапави!

ТОЧИЛКО

Тъкмо устните ще ги усещат по-добре. И това е плитко! Друго давай! Хайде!

КОРИН

Другото е, че като си церим стоката, ръцете ни са все катранени. А кой иска да целува катран? На придворния ръцете са парфюмирани с мускус 15 15 Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията. .

ТОЧИЛКО

Ей, че глупав човек! С мен седнал да спори! Ти си пред мен като храна за червеи пред една добра пържола! Слушай мъдреца и се учи от него да размишляваш! Мускусът е, ако искаш да знаеш, по-долен и от катрана. Какво е той — нечистотия, отделяна от една котка! Търси друго, овчарю!

КОРИН

Не, вие сте много образован за мене, но аз си оставам на своето.

ТОЧИЛКО

На своето място в пъкъла, така ли? Тогава господ да ти е на помощ и дано нареди да те нарежат на тънко, като те пекат! Много си суров!

КОРИН

Господине, аз съм прост човек, селянин. Трудя се, за да ям, и се обличам с каквото произвеждам; съседа не мразя и завист не пазя; чуждата радост и мене радва, а свойта мъка сам си я мъкна; и едничката ми гордост е да гледам как овцете ми пасат и агънцата им сучат.

ТОЧИЛКО

Тази гордост пък вече ти е най-големият грях! Да съчетаваш овцете с кочовете! Ти, човече, си печелиш хляба като сводник на скотове! Да водиш едногодишни овчици при един дърт кривокрак блеещ рогоносец против всички правила на естествения брак! Ако за това не те бутнат в пъкъла, то ще е само защото и дяволът не иска да има вземане-даване с овчари. Иначе си вътре с двата крака!

КОРИН

Прощавайте, но иде господин Ганимед, братът на новата ми господарка!

Влиза Розалинда с лист хартия в ръка.

РОЗАЛИНДА (чете)

„Няма в Азия рубин да

се сравнява с Розалинда;

няма между двата Инда

бисер като Розалинда;

няма.“

ТОЧИЛКО

…Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън. Да редиш римичките като селянки, тръгнали да си носят маслото на пазара!

РОЗАЛИНДА

Млък, шуте!

ТОЧИЛКО

Ето например:

„Няма нийде розмарин да

лъха като Розалинда;

нито има мазен млин да

лъска като Розалинда;

и тъй мога до амин да

дрънкам рими с Розалинда,

щом не иска ни един да

легне с тази Розалинда!“

Тъй става, като се остави човек на ритъма! Ритам го, но не ще да спре! Защо се хващате на тези глупави стихчета?

РОЗАЛИНДА

Казах ти да мълчиш, глупако! Намерих ги на едно дърво.

ТОЧИЛКО

Значи, това дърво ражда лоши плодове.

РОЗАЛИНДА

Ще те присадя тебе на него и отгоре ти ще присадя и мушмула. Така ще имам най-ранния плод в страната, защото е сигурно, че ти ще изгниеш, преди да си узрял, тъй като плодът на мушмулата има същото свойство.

ТОЧИЛКО

Добре казано, но дали е мъдро, или не, това гората ще отсъди.

Влиза Целия с лист хартия в ръка.

РОЗАЛИНДА

Тихо! Сестричката ми иде и чете нещо! Ти стой настрана!

ЦЕЛИЯ (чете)

„Стига спала е гората

във мълчание сурово —

аз дарявам дървесата

всяко със отделно слово.

Туй ще плаче, че тъй кратък

е животът на човека,

та две педи без остатък

му е цялата пътека;

друго ще скърби: защо ли

и другарството не трае;

но по всички горски стволи

твойто име ще сияе:

Розалинда! То едничко

изразило тебе, свята,

квинтесенция на всичко

прелестно върху земята,

тебе, същество, в което

с връзка радостна и мила

по наредба на Небето

е Природата споила

на Лукреция 16 16 Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й. , Елена 17 17 Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, и това станало причина — според легендата — за избухването на Троянската война, възпята в «Илиадата» на Омир. ,