Уилям Шекспир - Както ви харесва

ОРЛАНДО

А за кого препуска в галоп?

РОЗАЛИНДА

За крадеца на път към бесилката. Защото колкото и бавно да пристъпва, пак стига по-рано, отколкото би искал.

ОРЛАНДО

А за кого стои на място?

РОЗАЛИНДА

За адвокатите през лятната почивка; защото я проспиват от край до край и не забелязват как времето се движи.

ОРЛАНДО

Къде живеете, хубави момко?

РОЗАЛИНДА

При тази пастирка, сестра ми. Тук, на ръба на гората, който е като шевица на фуста.

ОРЛАНДО

А тукашен ли сте?

РОЗАЛИНДА

Зайчето скача, дето майка-зайка го е родила.

ОРЛАНДО

Но в говора ви има изисканост, каквато не може да се получи в това загубено място.

РОЗАЛИНДА

Често са ми го казвали. Научи ме да говоря един мой вуйчо монах. Живял на младини в града, той ми разправяше как не намерил в неговите нрави нищо да му се понрави. Той дори се влюбил там и често съм го слушал така да напада любовта, че благодаря на бога, задето не ме е създал жена, та да нося и аз безбройните недъзи, които приписваше на целия женски род без изключение!

ОРЛАНДО

А спомняте ли си по-главните от тях?

РОЗАЛИНДА

Нямаше по-главни. Всички бяха еднакви като грошове и всеки изглеждаше най-чудовищен, докато не се появеше следващият!

ОРЛАНДО

Все пак избройте ми някои от тях!

РОЗАЛИНДА

Не, аз раздавам лекарството си само на болни. Има тук някакъв младеж, който броди из гората и поврежда младите дървета, като изрязва по кората им името „Розалинда“. Той окачва оди по глогините и елегии по къпините и във всички тях превъзнася до бога пак споменатата Розалинда. Виж, ако можех да срещна този разлепван на чувства, бих му дал един-два полезни съвета, защото ми се струва, че любовната малария го тресе всеки ден 27 27 „…го тресе всеки ден…“ — т.е. по-лоша е от другата малария, която разтриса болния през един или два дни. .

ОРЛАНДО

Аз съм този, когото тя тресе! Моля ти се, дай ми своя лек!

РОЗАЛИНДА

Вие нямате нито един от признаците, за които говореше вуйчо ми. Той ме научи да разпознавам истинските влюбени. Като ви гледам, уверен съм, че вие не сте попаднали зад решетката от сламки на тоя затвор за доброволци.

ОРЛАНДО

А кои са тези признаци?

РОЗАЛИНДА

Страни изпити — вие ги нямате; очи хлътнали и с тъмни кръгове — вие ги нямате; държане необщително — вие го нямате; брада занемарена — вие я нямате… изобщо. У вас тя наистина е колкото на третия брат наследството 28 28 „…на третия брат наследството“ — съгласно принципа на майората, който бил в сила по Шекспирово време, всички наследствени имения и доходите от тях се получавали от първородния син; другите синове не получавали нищо. , затова този признак в случая отпада. Но освен това, ако бяхте влюбен, чорапите ви щяха да са смъкнати, шапката — без панделка, ръкавите — разкопчани, обувките — без връзки; от вас целия би лъхало отчаяние и крайна запуснатост. А вие не сте такъв. Вие сте тъй изискан в облеклото, че повече ми се виждате влюбен в себе си, отколкото в друго създание.

ОРЛАНДО

Прелестни момко, как да ви накарам да ми повярвате, че наистина съм влюбен?

РОЗАЛИНДА

Да ви повярвам аз? Еднакво лесно ще накарате да ви повярва таз, в която сте влюбен! А на нея, честна дума, ще й е по-лесно да ви повярва, отколкото да признае, че ви е повярвала. Това е една от точките, по които жените лъжат дори сами себе си. Но кажете: вие ли сте наистина младежът, който окачва по дърветата хвалебствените стихове в чест на тази Розалинда?

ОРЛАНДО

Кълна се в нейната белоснежна ръка, че аз съм, аз съм този нещастник!

РОЗАЛИНДА

И наистина ли сте така влюбен, както поемите ви твърдят?

ОРЛАНДО

Няма поема, която да поема страст като моята!

РОЗАЛИНДА

Любовта е жива лудост и, казвам ви, тя си заслужава да бъде лекувана с камшик в тъмна стая, както се лекуват лудите. И ако това лечение не е още въведено за нея, то е само защото този вид безумие е тъй разпространен, че и пазачите страдат от него. Аз обаче зная да лекувам любовта със съвети.

ОРЛАНДО

А излекували ли сте някого досега?

РОЗАЛИНДА

Едного и ето как: накарах го да си въобрази, че съм дамата на сърцето му. Той трябваше да ме ухажва предано всеки ден, а пък аз, обратно, трябваше — като непостоянна дама — да тъгувам, да се глезя, да проявявам капризи и да се отказвам от тях, да бъда всеки миг нещо различно, да се държа глупаво, надменно, своенравно, маймунски повърхностно, упорито, изменчиво, ту в сълзи, ту в усмивки, да се колебая между безброй чувства, без да изпитвам ни едно; изобщо да се държа като жените и децата, защото те са от един дол дренки. И така, ту го приласкавах, ту го отблъсквах, днес му давах надежда, утре си я вземах обратно; после плачех за него и миг след това го прогонвах. Докато в края на краищата успях да освободя своя поклонник от неговата любовна лудост и да я заменя с обикновена лудост вследствие на прекарана любов; в резултат на която той реши да се отдели от потока на светския живот и да заживее в отшелническо усамотение. Така го излекувах окончателно и по същия начин се наемам да промия и вашето сърце като сърце на здрав овен, тъй че в него да не остане и съсирече от любов.