Уилям Шекспир - Както ви харесва

ОРЛАНДО

Не искам да се лекувам, момко.

РОЗАЛИНДА

Но пък ще оздравеете, казвам ви! Само че ще трябва да ме наричате „Розалинда“ и да идвате всеки ден край кошарата ни, за да ме задиряте!

ОРЛАНДО

А, щом е тъй, съгласен съм! Къде е тази ваша кошара?

РОЗАЛИНДА

Елате, ще ви я покажа! А по пътя ще ми кажете вие къде живеете. Тръгваме ли, господине?

ОРЛАНДО

Готов съм, момко!

РОЗАЛИНДА

Да вървим, сестрице!… И никакво „момко“! За вас съм вече Розалинда!

Излизат.

В гората.

Влизат Точилко, Одри и зад тях Жак.

ТОЧИЛКО

Бързо, мила Одри! Аз ще ти събера козите, Одри! Е, Одри, ставам ли вече за тебе? Ще изтърпиш ли физиономията ми?

ОДРИ

Физиономия? Опазил ме господ! Вие сте хванали физиономия?

ТОЧИЛКО

О, боже! Избягах от козните на двора, за да попадна сред козлите на кошарата! Чувствам се тук като плътоничния Овидий на заточение сред варварите 29 29 „…Овидий… сред варварите…“ — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.), римски поет, умрял като изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. .

ЖАК (настрани)

О, класическо образование, къде си попаднало! Дори Зевс под сламения покрив на Филемон 30 30 Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм. е бил по-добре настанен!

ТОЧИЛКО

Когато стиховете ти не могат да бъдат разбрани от околните, когато духовитост и схватливост не вървят заедно като майка, подкрепяна от будно чедо, това убива човека по-сигурно от уреждане на голяма сметка в малка кръчма 31 31 „…голяма сметка в малка кръчма…“ — може би намек за смъртта на Шекспировия съвременник, драматурга Кристофър Марлоу (1564–1593), който бил убит в една кръчма при неизяснени обстоятелства, изглежда, по нареждане от високо място. ! Знаеш, мила, нямаше да бъде лошо, ако боговете те бяха направили малко по-поетична.

ОДРИ

Какво е това „пуетична“? Добро или не? Честно и истинско нещо ли е?

ТОЧИЛКО

Тъкмо това не е. Как да ти кажа, поезията е най-истинска, когато е най-измислена. За влюбените например, които най-често се занимават с поезия, човек може да е сигурен, че всички техни клетви в мерена реч са чиста проба измислици.

ОДРИ

И вие искате боговете да са ме направили пуетична?

ТОЧИЛКО

Естествено. Защото ти ми се закле, че си честна. Ако те знаех за поетична, щях да се надявам, че си посъкратила истината.

ОДРИ

Ама вие не ме ли искате честна?

ТОЧИЛКО

Не, разбира се! Освен ако беше грозна. Защото хубост и честност заедно са като захар, подсладена с мед.

ЖАК (настрани)

Този безумец никак не е луд!

ОДРИ

Добре, аз не съм хубава и затова ще моля боговете да си бъда честна.

ТОЧИЛКО

Но пък и да се дава честност на някаква грозна повлекана, е като да сипваш вкусна гозба в немита паница.

ОДРИ

Аз не съм повлекана, макар, слава богу, да съм грозна!

ТОЧИЛКО

Добре, да се задоволим сега с това, че си грозна. Повлекана ще станеш допълнително. Аз ще се оженя за тебе и за тази цел говорих вече със свещеника от близкото село, отец Оливер Кривовер, който ми обеща да дойде тук, в гората, и да ни свърже.

ЖАК (настрани)

Много бих искал да присъствам на този обред!

ОДРИ

Да ни даде бог щастие!

ТОЧИЛКО

Амин! Някой друг с по-плашливо сърце би могъл да се стъписа пред такова начинание. Защото тук ни е черква гората, а свидетели — тези с рогата. Но какво от това? Смелост! Рогата са неизбежно зло. Право има такава дума: „Той не си знае цената.“ Малко ли са тези, дето не знаят какви ценни рога носят на главата си. Е, голяма работа! Най-после не са си ги те изработили я — жените са им ги донесли в зестра! Така де! Рога — какво толкоз! Да не би да никнат само на простолюдието? Как не! И най-благородният елен си ги носи, и то много по-големи, отколкото на някой шугав селски пръч. Значи ли това, че трябва да кажем: „Блазе на неженения!“ Не съм съгласен! Както добре укрепеният град е много по-горд от бедното село, така и темето на съпруга се издига къде-къде по-величествено от жалкото чело на неженения. И както крепостният зид е по-ценен от пълната беззащитност, тъй и едни яки рога, колкото и да ги обругават, са по-ценни от липсата на същите… Но ето го и отец Оливер!

Влиза отец Оливер Кривовер.