Уилям Шекспир - Както ви харесва

с така дълбока зрителна измама!

Но да вървим към стадото!

Излиза, следвана от Целия и Корин.

ФЕБЕ

Овчарю мъртъв, чак сега открих

как верен бил безсмъртният ти стих:

„Кога е имало любов гореща,

която да не е от първа среща?“ 36 36 „Кога е имало… първа среща?“ — цитат из поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу, към когото е и обръщението „Овчарю мъртъв“.

СИЛВИЙ

О, сладка Фебе!…

ФЕБЕ

А?… Да… Казвай, Силвий!

СИЛВИЙ

Смили се, Фебе!

ФЕБЕ

Тъжно ми е, Силвий,

че толкова жестоко се измъчваш.

СИЛВИЙ

О, щом ти носи мъка мойта мъка,

любов ти дай ми и от двете мъки

ще изцериш и себе си, и мен!

ФЕБЕ

Приятелска любов не ти ли стига?

СИЛВИЙ

Не, искам те!

ФЕБЕ

Е, туй е вече алчност!

Послушай, Силвий, мразех те доскоро,

а и сега, помни, не те обичам;

но сладко ти говориш за любов

и аз търпя присъствието твое,

което досега ми бе досадно;

ала не чакай ти награда друга

освен това, че може би услуга

ще ти поискам някога.

СИЛВИЙ

О, Фебе,

тъй чиста е и свята любовта ми

и тъй лишен съм аз от милостта ти,

че ще приема за обилна жътва

да сбирам баберките подир оня,

комуто гроздовете ще се паднат.

Тук-там откъсвай някоя усмивка

и аз от тях ще преживея някак!

ФЕБЕ

Познаваш ли младежа, със когото

говорих преди малко?

СИЛВИЙ

Не добре,

но срещал съм го. Пасбището тука

той купил е от стария стопанин.

ФЕБЕ

Недей мисли, че щом те питам, значи

съм влюбена във него! Той е само

един нахалник млад. Макар и с доста

красив език. Но кой ти слуша думи!

При все че са приятни те, когато

приятен ти е, който ги говори.

Красив е. Но и други знам такива.

И горд. Но тази гордост му отива.

Ще стане мъж от него. Най-доброто

във него е лицето му: каквото

да изречеше злият му език,

заглаждаше го погледът му в миг.

Не е висок. Но млад е — ще расте.

В краката май… Не, стройни бяха те!

А устните му бяха тъй червени,

по-тъмни малко нещо от страните,

с таз лека разлика, която има

между карминената наша роза

и пурпурната роза от Дамаск!

Повярвай, Силвий, някои жени,

видели го отблизо като мен,

веднага биха пламнали по него;

а той на мене ми е безразличен,

тъй просто, ни омразен, ни обичен,

макар че имам повече причини

за първото. Защото ме обиди!

Била съм чернокоса, черноока!

Какво му дава право да ме хока!

А аз, глупачка, му мълчах! Но нищо!

Не ще оставя да му се размине!

Ще дойде ден, ще си говорим пак!

Кога обаче? Аз ще му напиша

едно презрително писмо, а ти

ще му го отнесеш, нали, мой Силвий?

СИЛВИЙ

Да, моя Фебе!

ФЕБЕ

Ще го драсна в миг!

Ще бъде остро, в два-три реда къси —

аз имам го написано в ума си…

и във сърцето… Тръгвай с мене, Силвий!

Излизат.

В гората.

Влизат Розалинда, Целия и Жак.

ЖАК

Бих искал да се запознаем по-отблизо, красиви момко.

РОЗАЛИНДА

Защо тогава казват, че сте били затворен и меланхоличен?

ЖАК

Защото съм такъв: предпочитам тъгата пред смеха.

РОЗАЛИНДА

И с едното, и с другото не бива да се прекалява. Тези, които изпадат в която и да е от двете крайности, заслужават обществено порицание по-вече дори от пияниците.

ЖАК

А според мен да бъдеш тъжен и да мълчиш е хубаво!

РОЗАЛИНДА

Тогава е хубаво да бъдеш и дървен стълб!

ЖАК

Моята меланхолия не е нито завистливата меланхолия на учения, нито капризната — на музиканта, нито честолюбивата — на воина, нито притворната — на правника, нито глезената — на дамата, нито смесената от всичко това меланхолия на влюбения. Тя си е моя, лична, собствена меланхолия, съставена от много елементи, извлечена от много предмети; плод на наблюденията ми от безброй пътешествия, честият размисъл над които именно ме обгръща в тази ми чудновата тъга.

РОЗАЛИНДА

Значи сте пътешественик! Тогава имате пълно право да бъдете тъжен: навярно, за да видите чуждите земи, сте продали своите; а да си видял много и да нямаш нищо, е, както се казва, „очи пълни — ръце празни“.

ЖАК

Да, аз съм платил за своя опит.

Влиза Орландо.

РОЗАЛИНДА

Който ви изпълва с тъга! Бих предпочел един беден шут, който да ме весели, пред един богат опит, който ще ме натъжава. И за който, при това, ще трябва да обиколя земята!

ОРЛАНДО

Сърдечен поздрав, скъпа Розалинда!

ЖАК