Уилям Шекспир - Както ви харесва

Влиза Корин.

КОРИН

Простете, господарко, господарю —

вий питахте за младия овчар,

с когото тук ме сварихте в беседа;

май бяхте го дочули да възнася

надменната пастирка, по която

изгаря от любов?

ЦЕЛИЯ

Е, и какво?

КОРИН

Представя той сега една пиеска,

в която най-естествено играят

на истинската обич бледостта

и руменият цвят на гордостта —

елате с мене недалеч оттук

и зрители ще бъдете безплатни!

РОЗАЛИНДА

Какво ще кажеш? Да вървим, сестрице!

Тоз, който от любов е мъчен сам,

с любовни гледки храни своя плам,

а в тоз театър, от света по-стар,

и аз ще проявя актьорски дар.

Излизат.

В друга част на гората.

Влизат Силвий и Фебе.

СИЛВИЙ

Поне не ме презирай, сладка Фебе!

Отблъсквай обичта ми, щом го искаш,

но не тъй ядно, Фебе! И палачът,

в чиято гръд сърцето е втвърдено

от страшния му занаят, и той

поисква от осъдения прошка,

преди да вдигне брадвата; нима

ти по-жестока си от този, който

си вади хляба от кръвта на други?

Влизат Розалинда, Целия и — зад тях — Корин.

ФЕБЕ

Палач за теб не искам аз да бъда.

Отбягвам те, за да не те ранявам.

В очите ми убийство се таило

по твойте думи. Много, много мило

и справедливо! Да твърдиш, че тези

най-нежни органи на сетивата,

затварящи пред всякоя прашинка

вратите си плашливи, са злодеи,

убийци, главорези! Е, добре —

сега на теб гневът им ще се спре

и ако могат, нека те убият!

Е, хайде! Престори се, че припадаш!

Но ти не мърдаш! Как не те е срам!

От днес нататък да не съм те чула

да лъжеш, че убивала съм с поглед!

Но може би ранен си? Имаш белег?

Нали кървим, щом боднем се с карфица

или порежем се с тръстиков лист —

защо от тези погледи, с които

обстрелвам те, не виждам драскотина?

Не, явно е, очите нямат сила

да нараняват!

СИЛВИЙ

Скъпа моя Фебе,

ако със тебе някога се случи

— и може би туй „някога“ е близо —

да те омае нечий сладък образ,

тогава ще узнаеш ти самичка

какви незрими рани ни нанасят

любовните стрели!

ФЕБЕ

Но дотогава

не ми досаждай! Ако туй се сбъдне,

ще имаш право да ми се надсмиваш.

Бъди без жал към мене, както аз

без жал към теб ще бъда дотогаз!

РОЗАЛИНДА (излиза напред)

А бихте ли ми казали защо?

Коя сте вий и от какво тесто,

та чувам аз езика ви, наместо

тук мъки да лекува, да ликува,

че ги е причинил? Или понеже

самата не блестите с красота

— а тя във вас наистина е толкоз,

че и със свещ не можеш я намери! —

затуй ли, казвам, нужно е към него

да бъдете безжалостна и горда?

Какво ме гледате? Не е ли тъй?

Природата такива като вас

калъпи ги със хиляди. Я виж я!

Опитва се да оплете и мен!

Не, драга, откажете се! С такива

коси катранени, мастилни вежди,

очи от въглен 35 35 „…очи от въглен…“ — изброените черти на брюнетката имат в случая отрицателно значение, тъй като по Шекспирово време русите жени били смятани в Англия за по-хубави от мургавите. , тебеширни бузи

не ще успеете да ме плените!

И ти, овчарю луд, защо я гониш

като мъглив южняк със рев и сълзи?

Ти като мъж си сто пъти по-хубав,

отколкото е тя като жена!

Зарад глупаци като теб светът

е пълен със дечица уродливи!

Наместо огледалото й ти

разглезил си я — в теб се тя оглежда

по-хубава, отколкото е всъщност!…

Но чуйте истината, мила моя:

коленичете и благодарете

на небесата, че такъв младеж

ви е обикнал! Дайте си ухото

приятелски да ви пошепна нещо:

продавайте, дорде е още време!

Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!

Не стига че сте грозна като врачка,

ами отгоре и подигравачка!…

Овчарю, хайде, взимай я и беж!

ФЕБЕ

Ругайте ме цял век, о, мил младеж —

аз предпочитам вашите угрози

пред скучното умилкване на този!

РОЗАЛИНДА (към Фебе)

Той е влюбен във вашата грозота.

Към Силвий.

А тя е на път да се влюби в моята грубост. Щом е тъй, когато тя почне да ти се мръщи, аз ще я насоля с обиди… Защо ме гледате тъй?

ФЕБЕ

Не знам, но вярвайте, не ви се сърдя!

РОЗАЛИНДА

А, само не се влюбвайте във мен!

Лъжлив съм аз като пиянска клетва.

Пък и не ми харесвате. Във случай

че искате да знаете, живея

хей там, в оназ маслинова горичка.

Сестрице, хайде с мен! А ти, овчарко,

бъди по-скромна и добра с тогова —

на този свят, повярвай, втори няма