Уилям Шекспир - Както ви харесва

А, много ви здраве, ако ще говорите в стихове!

Излиза.

РОЗАЛИНДА

Щастливо плаване, месьо пътешественико! Постарайте се да научите две-три чужди думи; и облечете нещо чуждестранно; освен това свикнете да черните всичко добро в отечеството си, да презирате родното си място и даже да роптаете срещу бога, че ви е създал с чертите, които имате — инак, да знаете, няма да ви повярвам, че сте стъпвали в гондола!… 37 37 „…че сте стъпвали в гондола…“ — т.е. „че сте били в чужбина“. Какво има, Орландо? Къде се губихте толкова време? И това ми било влюбен! Ако още веднъж ми изиграете такава шега, вече не ми се мяркайте пред очите!

ОРЛАНДО

Но, прекрасна Розалинда, закъснял съм най-много час!

РОЗАЛИНДА

Час закъснение на любовна среща! Когато някой наруши любовната си уговорка само с една частица от хилядната част от минутата, това значи, че Купидон 38 38 Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната. най-много го е потупал по рамото, но в никой случай не го е прострелял в сърцето!

ОРЛАНДО

Прости ми, скъпа Розалинда!

РОЗАЛИНДА

Ако и в бъдеще сте тъй муден, не се появявайте пред погледа ми! По-добре да ме ухажва охлюв!

ОРЛАНДО

Охлюв?

РОЗАЛИНДА

Да, охлюв! Защото той, макар да закъснява също тъй на срещите си, поне мъкне цяла къща на гърба си — нещо повече от онова, което вие бихте могли да оставите на бъдещата си вдовица. Освен това той си носи сам и съдбата.

ОРЛАНДО

Каква съдба?

РОЗАЛИНДА

Рогата! Тези, за които такива като вас обичат да обвиняват жените си. А охлювът си е поначало съоръжен с тях, тъй че спасява съпругата си от скандала.

ОРЛАНДО

Добра жена рога не слага, а моята Розалинда е добродетелна!

РОЗАЛИНДА

Аз съм вашата Розалинда!

ЦЕЛИЯ

Той те нарича така, защото това му прави удоволствие, но всъщност си има друга Розалинда, по-хубава от тебе.

РОЗАЛИНДА

Хайде, ухажвайте ме, увъртайте се около мене — сега съм в празнично настроение и склонна на отстъпки. Какво бихте ми казали, ако бях вашата истинска-истинска Розалинда?

ОРЛАНДО

Бих ви целунал, преди да кажа каквото и да е!

РОЗАЛИНДА

А по-добре би било първо да говорите и само когато закъсате поради липса на тема, да прибегнете към някоя целувка. Ораторите, щом изтърват нишката си, кашлят; а влюбените, като не намират за какво да се хванат — не дай си боже! — викат целувката на помощ.

ОРЛАНДО

А ако тя бъде отказана?

РОЗАЛИНДА

Тогава имат за какво да настояват и ето нова тема за разговор. Хващат се за нея и готово!

ОРЛАНДО

А кой влюбен може да стои до любимата си и да не намери за какво да се хване?

РОЗАЛИНДА

Вие например. Нали аз съм вашата любима?…

ОРЛАНДО

Тук имате право. Но ако бяхте истинската, доста нещо бих си намерил.

РОЗАЛИНДА

И бихте се намерили там, където ви е мястото, доколкото я познавам… А пък трябва да я познавам, щом съм Розалинда!

ОРЛАНДО

Приемам, че сте, защото много ми се иска да разговарям за нея.

РОЗАЛИНДА

Тогава от нейно име ви заявявам, че не ви желая!

ОРЛАНДО

А пък аз от свое име ви казвам, че тогава ще умра!

РОЗАЛИНДА

Упълномощете друг да умре от ваше име! Този нещастен свят е на около шест хиляди години и през цялото това време нито един мъж не е умрял от любов. Троил 39 39 Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. например дочакал гръцка сопа да му пукне черепа, макар да бил направил всичко възможно, за да умре от въздишки преди това; а той е образец за голяма любов. Леандър 40 40 Леандър — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето. , дори и Херо да би станала монахиня, пак е щял да откара още доста весели години, ако една лятна нощ не се била случила прекалено гореща; горкият момък, решил да се изкъпе в Хелеспонта, схванал му се кракът и се удавил. А смахнатите летописци от онова време решили, че всичко било заради Херо от Сестос. Опашати лъжи! Мъжете са умирали от време на време и червеи са ги яли, но това не е ставало никога от много любов.