Уилям Шекспир - Както ви харесва

на тази чудновата пъстра драма

последна роля: странно същество

в повторно детство, с изличена памет,

без зъби, без очи, без слух, без всичко!

Влиза отново Орландо, носейки Адам.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Добре дошъл. Седни и положи

почтения си спътник! Нека хапне!

ОРЛАНДО

Благодаря ви зарад мен и него!

АДАМ

И хубаво, защото аз самият

не бих намерил сили да го сторя!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Хапнете, подкрепете се! По-късно

ще поговорим. Музика! Запейте,

приятелю!

АМИЕН (пее)

„Щипни ни, ветре луд —

по-малко ти си лют

от нашите подобни!

Понеже си незрим,

по-лесно ний търпим

обидите ти злобни!

Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

Любовта е измама, а дружбата — глума!

Нийде не са,

както в леса,

дните тъй весели, няма и дума!

Хей-хо!

Хапи ни, студ свиреп —

по-злобно е от теб

другарството невярно!

Неблагодарността

със зъбеста уста

ухапва по-коварно!

Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

Любовта е измама, а дружбата — глума!

Нийде не са,

както в леса,

дните тъй весели, няма и дума!

Хей-хо!“

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Щом син сте на покойния Роланд —

тъй както ми прошепнахте и както

очите ми свидетелстват, съзрели

във образа ви негови черти —

добре дошли сте тука! Аз съм князът,

комуто вашият баща бе мил.

Да влезем в пещерата ми, където

ще чуя разказа ви… Верни старче,

бъди и ти добре дошъл сред нас!…

Хванете го под лактите! Така…

А вий, младежо, дайте ми ръка

и нека старият ми слух узнай

какво ви е довело в този край!

Излизат.

Стая в двореца.

Влизат княз Фредерик, Велможи и Оливер.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Не си го виждал? Слушай, ей, човече!

Ако не бях така великодушен,

едва ли дивото за мъст бих гонил

щом имам питомното. Но мисли му,

ако не ми намериш своя брат!

Със свещ дири го, под дърво и камък,

но във година срок го искам тука

жив или мъртъв! Не опитвай инак

да дириш във страната ми поминък —

земите ти и другото, което

би заслужавало да бъде взето,

ще бъде взето в моята хазна,

докато брат ти не разсее лично

съмненията ми във теб!

ОЛИВЕР

О, княже,

да знаехте сърцето ми: до днеска

аз нито миг не съм обичал брат си!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

И дваж по-подъл си! Да се изгони!

Запор върху имота му веднага

и нека скита де очи му видят!

Без бавене! Изритайте го вън!

Излизат.

В гората.

Влиза Орландо с лист хартия в ръка.

ОРЛАНДО

Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,

която светиш във небето ясно,

огрей със непорочна светлина

на нимфата си името прекрасно!

О, Розалинда, с нож от всички тез

кори дървесни книги ще направя,

та който влезе в тоз безкраен лес,

четейки ги, безкрай да те прославя!…

Лети, лети, Орландо, и възпей я,

прекрасната, единствената, „Нея“!

Излиза.

Влизат Корин и Точилко.

КОРИН

Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?

ТОЧИЛКО

Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?

КОРИН

Само колкото да си знам, господине, че като си болен, не ти е добре; че който си има пари, средства и нещо скътано, си има трима добри приятели; че дъждът кваси, а огънят пари; че добрата паша дава гойни овце; и че главната причина за нощта е, дето по нейно време няма слънце; и още, че който не е добил ум от рождение или от учение, може да се сърди на родителите си, че не са го възпитали добре или че са били много тъпи.

ТОЧИЛКО

Я го виж ти какъв дървовит философ! А бил ли си при двора на княза?

КОРИН

Не съм.

ТОЧИЛКО

Тогава си готов за пъкъла.

КОРИН

Не думай, господине!

ТОЧИЛКО

Истина ти казвам! Ще станеш като зле опечено яйце, черно от едната страна!

КОРИН

Задето не съм бил при двора? Че какво като не съм бил?

ТОЧИЛКО

Хе! Щом не си бил при двора, не си научил добрите обноски; щом не си ги научил, възпитанието ти е лошо; щом като нещо е лошо, то е грях; а грехът се плаща в пъкъла. Спукана ти е работата, овчарю!