Уилям Шекспир - Както ви харесва

РОЗАЛИНДА

Сам не забелязваш правотата на думите си!

ТОЧИЛКО

Обикновено я забелязвам, но късно, когато вече съм се спънал в нея и съм си счупил свирките!

РОЗАЛИНДА

Страстта на тоз овчар

е сродна с моя жар!

ТОЧИЛКО

И с моя, но не чак толкоз.

ЦЕЛИЯ

Запитайте старика би ли искал

да ни нахрани, ако му платим!

До смърт съм изгладняла!

ТОЧИЛКО

Ей, глупако!

РОЗАЛИНДА

Млък! Той не ти е брат!

КОРИН

Кои сте вие?

ТОЧИЛКО

От теб по-знатни.

КОРИН

Иначе тежко ви!

РОЗАЛИНДА

Млък, казах, шуте! Добър вечер, старче!

КОРИН

Сполай ви, господине!… И вам също!

РОЗАЛИНДА

Овчарю стар, с учтивост или злато

подкрепа ако можем да си купим

в тоз пусти край, приют и хляб ни дай,

защото таз девойка от умора

ще падне вече!

КОРИН

Драги господине,

повярвайте, че много я жалея

и че желая — повече за нея,

отколкото за себе си — да бъда

във състояние да й помогна.

Но аз на чужда стока съм овчар

и друг я стриже. Моят господар

е стиснат и не се старае много

да си издейства прием на небето

с гостоприемство земно. При това

го няма тука. Целият имот

— колиба, стадо, паша — се продава;

а нашата храна не е за вас…

Все пак елате! Ний сме люде прости,

но нивга не отказваме на гости.

РОЗАЛИНДА

А кой е купувачът?

КОРИН

Този момък,

с когото ме видяхте да говоря.

Но него му е другаде главата.

РОЗАЛИНДА

Тогава, ако туй не е нередно,

купи колиба, пасбище и стадо

за наша сметка!

ЦЕЛИЯ

И от нас ще имаш

надбавка към заплатата. Туй място

допада ми. Аз бих живяла тук.

КОРИН

Нередно няма. Всичко е за продан.

Елате с мен и ако ви допаднат

земята, добивът, животът тук,

покупката за вас ще свърша лесно

и вам ще служа предано и честно!

Излизат.

В гората.

Влизат Амиен, Жак и други.

АМИЕН (пее)

„Тоз, който е роден

да спи под дъб зелен

и птичи гласове

със песен да зове,

нека в шумата дойде завчас,

нека в шумата дойде при нас —

сред нея тук

враг няма друг

освен зимния вихър и мраз!“

ЖАК

Още, още! Продължавайте, моля ви!

АМИЕН

Ще ви докарам меланхолия, месьо Жак.

ЖАК

Толкоз по-добре! Продължавайте! Аз пия меланхолия от песните, както невестулката изпива птичите яйца. Пейте още, моля ви!

АМИЕН

Гласът ми пресипна и няма да ви задоволи.

ЖАК

Не искам да ме задоволявате — искам да пеете! Хайде продължете! Още една строфа! Нали така се наричаха тези поетични форми?

АМИЕН

Наричайте ги, както щете, месьо Жак.

ЖАК

Правилно! Какво ще им помня имената, да не са ми длъжници! Хайде, ще пеете ли?

АМИЕН

Повече по ваше настояване, отколкото за свое удоволствие.

ЖАК

Тъй да бъде и ако някога изкажа някому благодарност, ще бъде на вас… Макар че всички тези учтивости ми напомнят мимиките на два павиана, които се срещат. Когато някой почне да ми благодари, имам чувството, че просяк ме благославя за петака, който съм му хвърлил. Хайде, пейте!… А вие, ако не искате да пеете, затваряйте си устата!

АМИЕН

Добре, ще я изкарам докрай. Вие, господа, постелете през това време — князът ще пирува тук под дървото… Той днес ви дири цял ден!

ЖАК

А пък аз цял ден го отбягвах. Много обича да спори. На мен ми идват не по-малко мисли, отколкото на него, но не се хваля с това. Хайде, чуруликайте!

ВСИЧКИ (пеят)

„Тоз, чийто кралски двор

е волният простор,

и който е готов

да се прехранва с лов,

нека в шумата дойде завчас,

нека в шумата дойде при нас —

сред нея тук

враг няма друг

освен зимния вихър и мраз!“

ЖАК

Ще ви кажа едни нови думи за тази мелодия. Съчиних ги вчера с големи напъни на поетическата си дарба.

АМИЕН

А пък аз ще ги изпея!

ЖАК

Как бяха?… А, така:

„Тоз, който тъй е луд,

че вместо тих уют

търпи и мраз, и глад

с магарешки инат,

нека в шумата дойде, дукдам,

нека в шумата дойде, букдам 13 13 «…дукдам-букдам…» — безсмислени думи, използвани заради римата от импровизиращия Жак. —

сред нея тук

враг няма друг

освен всеки на себе си сам!“

АМИЕН

А какво значат тези „дукдам-букдам“?

ЖАК

Това е едно особено древно заклинание за призоваване на луди! Отивам да си дремна, ако успея. Ако не, пусти да са силните на деня, които ни прогониха в този пущинак!

АМИЕН

А пък аз ще подиря княза — трапезата го чака.