Уилям Шекспир - Както ви харесва

с протегната ръка или пък с нож

разбойнишки поминък да изкарвам?

Освен това не виждам какво друго

могъл бих аз да правя, а това

не мога да го правя и по-скоро

ще се предам пред злобата на този

мой брат-кръвник, забравил братска кръв!

АДАМ

Не, не! Аз имам петстотин корони.

При татко ви ги скътах, да ми бъдат

хранителки, когато дълга служба

отслаби тези мишци и ме прати

във ъгъла, разбит от старостта.

Вземете ги! Тоз, горе, който храни

врабчетата и грачещите врани 12 12 „…Тоз горе… врани…“ (библ.) — перифраза на евангелския текст, според който бог хранел враните и не забравял врабците. ,

не ще ме изостави! Дръжте всичко!

И позволете да съм ваш слуга!

Макар и стар, аз още държелив съм,

защото в млади дни не съм наливал

в кръвта си подлудяващи напитки

и със лице без свян не съм подкачал

тез, дето носят болести и немощ,

така че днес съм същи млад декември —

студен, но крепък. Нека дойда с вас!

Ще ви помагам като пъргав момък

във всяко дело и при всяка нужда!

ОРЛАНДО

Добри ми старче, как прозира в теб

онази преданост от старо време,

когато се е служело за дълг,

а не за злато! Чудноват си ти

сега, когато всеки се поти

единствено със цел да се издигне

и туй щом стигне, току-виж, намигне:

„Довиждане!“ Не, ти не си човек

за нравите на днешния ни век

и с тез пари недей дръвче тори,

което няма да те надари

с едничък цвят!… Но тръгвай! Да вървим!

Аз вярвам, че преди да изхабим

парите ти, спестени с труд и пот,

ще си намерим средства за живот!

АДАМ

Вървете, господарю! Редом с вас

ще бъда аз до сетния си час.

В тоз дом живях години дълъг ред:

от осемнайсет до осемдесет.

На осемнайсет лесно тръгваш в път;

осемдесет когато са — тежат.

Но ще умра аз леко, като зная,

че своя дълг платил съм ви до края!

Излизат.

В Арденската гора.

Влизат Розалинда като Ганимед, Целия като Алиена, и Точилко.

РОЗАЛИНДА

О, Зевсе, как духът ми уморен е!

ТОЧИЛКО

Кой ти гледа духа — мен краката ми са капнали!

РОЗАЛИНДА

И аз отдавна бих се разплакала по женски, посрамвайки мъжките си дрехи, но нали трябва да утешавам слабия пол! Плащът е длъжен да показва безстрашие пред фустата. Затова смелост, мила Алиена!

ЦЕЛИЯ

Простете, че трябва да понасяте хленча ми, но не мога да вървя повече!

ТОЧИЛКО

За мене лично все пак е по-лесно да понеса хленча ви, отколкото да понеса самата вас. Честен кръст, това би било един тежък кръст, който кръстът ми не би издържал!

РОЗАЛИНДА

Ето ни най-сетне в Арденската гора!

ТОЧИЛКО

И ето ме и мене в нея дваж по-глупав, отколкото си бях вкъщи! В двореца поне беше удобно. Но който скита, не пита.

Влизат Корин и Силвий.

РОЗАЛИНДА

Да, точно тъй, Точилко! Гледай, идат

младеж и старец. Нещо си говорят.

КОРИН

Не я моли! Ще я отблъснеш, Силвий.

СИЛВИЙ

Но ти не знаеш колко я обичам!

КОРИН

Представям си — обичал съм и аз.

СИЛВИЙ

Не, стар си ти, Корине, и едва ли

си го представяш, въпреки че, вярвам,

и ти на младост си поил със сълзи

възглавницата нощем. Е, добре,

ако си някога обичал, както

сега обичам аз — макар че друг

не може да обича като мене! —

кажи ми: колко глупости си сторил

по волята на своята любов?

КОРИН

Тъй много, че дори не си ги спомням!

СИЛВИЙ

Тогава истински не си обичал!

Щом днес не помниш всяка лудория,

в която любовта те е въвлякла,

не си обичал, не!

Щом на околните не си омръзвал

със речи за любимата девойка,

не си обичал, не!

Щом от приятели не си побягвал

внезапно, както аз сега направих,

не си обичал, не!

И аз напразно се съветвам с тебе!

О, Фебе, Фебе, Фебе!

Излиза.

РОЗАЛИНДА

Нещастнико, във твойта рана бърках,

а своята самичка развредих!

ТОЧИЛКО

И аз — своята. Спомням си, че веднъж, когато бях влюбен, си строших ножа о един камък, защото го бях заварил през нощта твърде близо до дома на моята Жана. Спомням си още как целувах бухалката й за пране и вимето на кравата, която милата й грапава ръчичка беше доила. А веднъж дори ухажвах вместо любимата си една грахова шушулка; помня как откъснах от нея две зърна и после й ги върнах, казвайки през сълзи: „Дръж, нека бъдат твои, дар от мен!“ Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!