отколкото със думи се изказва!
Сражават се. Шум на битка.
МАКБЕТ
Хабиш напразно труд! Еднакво лесно
е да раниш невидимия въздух
и да накараш мен да лея кръв!
Размахвай меч над уязвими брони —
животът ми е пазен от вълшебство,
което никой, раждан от жена,
не може да надвие!
МАКДЪФ
Щом е тъй,
на своето вълшебство не разчитай!
Тоз демон, на когото служиш, питай
да ти разкаже, че Макдъф е бил
не раждан, а от майчина утроба
изрязан преждевременно!
МАКБЕТ
Проклет да е езикът ти, изрекъл
тез черни думи, от които в миг
омекна цялото ми мъжество!
И никой да не вярва на тез адски
словоиграчи, дето ни подмятат
двусмислици, така че хем не лъжат,
хем лъжат ни! Не влизам в бой със теб!
МАКДЪФ
Предавай се тогава, страхопъзльо,
и остани за чудо на века!
Ще те затворим в клетка под върлина
с портрета ти и панаирски надпис:
„Тук може да се види жив тиран!“
МАКБЕТ
Кой? Аз да се предам? Праха да ближа
под шпорите на Малком? Да търпя
тълпата да се гаври с мене? Не!
Макар и Бърнамският лес да тръгна
към Дънсинейн и да стоиш пред мен
ти, който от жена не си роден,
ела насам, Макдъф, на смъртен бой!
И срам, за който пръв извика: „Стой!“
Излизат, сражавайки се. Шум на битка. Отбой. Тръбен звук. Влизат, с барабани и знамена, Малком, Сиуард, Рос, Благородници и Войници.
МАЛКОМ
Дано отсъстващите да са живи!
СИУАРД
Ще има и убити. Но по тези,
които виждам тука, аз бих казал,
че евтино сме купили успеха.
МАЛКОМ
Макдъф го няма. И сина ви също.
РОС
Синът ви, сър, плати дълга си боен.
Живял бе сякаш, за да стане мъж,
и щом, удържайки напора вражи,
доказа го, загина с мъжка смърт!
СИУАРД
Убит синът ми?
РОС
Тялото му беше
изнесено от бойното поле.
Не бива да скърбите съразмерно
на храбростта му, иначе скръбта ви
ще е без край!
СИУАРД
Отпред ли е ранен?
РОС
Да, в челото.
СИУАРД
Тогава нека бъде
Господен воин! Ако имах сто
такива синове, за ни един
не бих поискал друга смърт. Това е.
Бог дал — Бог взел!
МАЛКОМ
Синът ви заслужава
жалейка по-дълбока, бедни чичо,
и аз ще му я дам!
СИУАРД
Не, сър, не бива.
Умрял е храбро — туй е смърт щастлива.
Дано го Бог приеме на небето,
а моята утеха иде, ето!
Влиза Макдъф, носещ главата на Макбет.
МАКДЪФ
Привет, кралю! Защото вече крал си!
Погледай сам проклетата глава
на узурпатора! Светът въздъхва
със облекчение и аз те виждам
монарх-брилянт, когото обкръжава
най-ценното от нашата държава!
То вече те възславя в мисълта си,
а подир миг и с думи звънкогласи
ще те възслави тука и навред:
„Шотландски повелителю, привет!“
Тръбен звук.
МАЛКОМ
Ний няма да оставим дни да минат,
преди да наградим със кралска щедрост
проявите на преданост към нас.
Роднини, танове, от този ден
сте графове — сан, днес за пръв път даван
в Шотландия. Останалите мерки
във връзка със голямата промяна —
като възвръщането от чужбина
на нашите приятели, които
избягали са там, за да не паднат
в тиранските засади; а тъй също
и примерният съд над зверовете,
обслужвали убития касапин
и неговата дяволска кралица,
която, казват, си била отнела
сама живота пъклен — туй и всичко
останало, което надлежи
да се извърши, сторено ще бъде
от нас, когато, както и където
е редно и желано от небето.
Признателни към мало и голямо,
последно нещо искаме ви само:
да видим всички вас край своя трон,
когато бъдем увенчани в Скон!
Тръбен звук. Излизат.
© 1986 Валери Петров, превод от английски
William Shakespeare
The Tragedy of Macbeth, 1602–1608
Сканиране, разпознаване и последна редакция: NomaD, 13 октомври 2007 г.
Публикация:
Издателство „Отечество“, 1986
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3620]
Последна редакция: 2007-10-18 08:00:00
„… Мър… Квак… моят…“ — става дума за диаболичните животни — третото неуточнено, — които придружават вещиците.
Келти — галско племе, обитавало в древността Западна Англия.
„… Западните острови…“ — става дума за Хебридските острови в Атлантическия океан, западно от Англия.
Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу