Уилям Шекспир - Макбет

ми би отказало, но се бои…

Хей, Ситон!

Влиза Ситон.

СИТОН

Господарю?

МАКБЕТ

Нещо ново?

СИТОН

Известията са напълно верни.

МАКБЕТ

Ще водя бой, дордето ми накълцат

последните меса по тези кости!

Дай бронята ми!

СИТОН

Има време, сър.

МАКБЕТ

Ще я надяна още отсега.

Кажи да пратят конници навън,

страната да кръстосват и да бесят,

когото заловят, че сее страх!

Дай бронята!… А твойта болна как е,

а, докторе?

ЛЕКАРЯТ

По-малко болна, сър,

отколкото преследвана безспирно

от зли кошмари, пъдещи съня й.

МАКБЕТ

Лекувай я от тях! Навярно знаеш

на болен разум да предписваш цяр,

от памет лоши мисли да изскубваш

и със целебна противоотрова

гръдта да облекчаваш от онуй,

което стяга я.

ЛЕКАРЯТ

При тез недъзи

болникът трябва сам да си е лекар!

МАКБЕТ

Тогава кучета да ти ядат

аптеката! Не искам цяр от теб!…

Я помогни ми да си я нахлузя!

Подайте жезъла ми!… Ситон, казах —

прати разезди!… Моите велможи

разбягаха се, докторе… По-бързо!…

Да можеш да изследваш пикочта

на таз страна и да й върнеш някак

загубеното здраве, аз на тебе

бих ръкопляскал тъй, че ековете

да се откликнат с плясък!… Не, махни я!…

Какъв рицин, какъв разслабващ ревен

ще облекчи страната ми от тези

английски гости? Чул ли си за тях?

ЛЕКАРЯТ

Да, господарю. Чувствам близостта им

във вашата военна подготовка.

МАКБЕТ

Махни я! Аз от смърт съм защитен!

Напълно безразлично е за мен

дали ще тръгна с броня, или без,

дорде не тръгне Бърнамският лес

към Дънсинейн!

ЛЕКАРЯТ ( настрани )

От Дънсинейн пък аз,

да бих могъл, побягнал бих завчас!

Излизат.

На полето близо до Бърнамския лес. Влизат, с барабани и знамена, Малком, Сиуард, Макдъф, Младият Сиуард, Ментит, Кейтнес, Ангъс, Ленокс, Рос и Войници.

МАЛКОМ

Приятели, не е далеч денят,

когато стаите, в които спим,

не ще таят опасност!

МЕНТИТ

Той настава!

СИУАРД

Кой лес е този?

МЕНТИТ

Бърнамският, сър.

МАЛКОМ

Войници, всеки да отреже клон

и тръгне, скрит зад неговата шума!

Така врагът по-трудно ще узнае

кои и колко сме.

ВОЙНИЦИ

Разбрано, сър.

СИУАРД

Тиранинът е тъй самонадеян,

че, както съгледвачите ни казват,

спокойно чакал да го обсадим

във Дънсинейн.

МАЛКОМ

Понеже няма избор.

При първа сгода малки и големи

го изоставят. Само по принуда

му служат някои, но и при тях

сърцата пък отсъстват.

МАКДЪФ

Да оставим

успеха да реши дали е тъй,

а ний да вложим ревност и изкуство

във битката!

СИУАРД

Да, близък е часът,

когато сигурно ще се узнае

кое в ръка е и кое мечта е.

Догадките са израз на надежда,

а с бъдещето боят разпорежда.

Към него да вървим!

Излизат с походен марш.

Зала в замъка Дънсинейн.

Влизат, с барабани и знамена, Макбет, Ситон и Войници.

МАКБЕТ

Развейте знамената по стените!

И нека викат: „Идат!“ Дънсинейн

не се бои от ничия обсада!

Ще киснат вън, дорде изпукат всички

от глад и треска! Ако с тях не бяха

тез, дето трябваше да бъдат с мен,

ний щяхме да ги срещнем в дързък излаз,

брада срещу брада, и да ги върнем,

отдето са дошли!

Женски писък зад сцената.

Кой вика там?

СИТОН

Изглежда женски писък, господарю.

Излиза.

МАКБЕТ

Забравил съм какво е страх. Не помня

дори вкуса му. А пък беше време,

когато крясъкът на нощна птица

ми смръзваше кръвта и като жива

косата ми настръхваше при всеки

по-страшен разказ. Вече съм преял

от страхотии. Ужасът — придружник

на всички мои кръвожадни мисли —

не ми въздейства вече.

Влиза отново Ситон.

Говори!

Какъв бе този писък?

СИТОН

Господарю,

кралицата е мъртва!

МАКБЕТ

Могла би да умре и по-нататък;

бих имал време за такава вест…

Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

пълзи от ден на ден с крачета ситни,

дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и излъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…