Уилям Шекспир - Макбет

Дано слухът ти не възненавиди

езика ми, задето го е смазал

с най-злия звук, дочут, откак се помниш!

МАКДЪФ

Предчувствам!…

РОС

Твоят замък бе нападнат,

жена ти и децата ти — изклани!

Да ти опиша точно как ще значи

да хвърля върху купчината мъртви

и теб, Макдъф!

МАЛКОМ

Небе! Човече, дръж се!

Не, шапка не нахлупвай над очи!

И не мълчи! Нещастие, което

без излаз е, разкъсва ни сърцето!

МАКДЪФ

Децата ми, и те ли?

РОС

Всичко живо

във замъка — жена, деца, прислуга.

МАКДЪФ

А аз далеч от тях! Жена ми също?

РОС

Да, казах ти го.

МАЛКОМ

Не, не падай духом!

От страшната разплата ще направим

лекарство за ужасната ти скръб!

МАКДЪФ

Той няма рожби!… Сладките ми! Всички?

Как каза? Пъклен ястреб! Всички мои?

И пиленца, и квачка — изведнъж,

с едно връхлитане от небесата?

О, кървав клюн!

МАЛКОМ

Срещни го като мъж!

МАКДЪФ

Ще го направя! Но нима мъжете

без чувства са? Как мога да забравя,

че са живели същества, които

за мен били са всичко? Всичко, всичко!

И Бог е гледал, без да се намеси?

О, грешнико Макдъф, заради теб

загинали са, бедните! Нещастник!

За твои грехове, а не за техни,

небето е изпратило към тях

тоз кървав свършек! Бог да ги прости!

МАЛКОМ

От тази болка направи точило

за своя меч! Скръбта си превърни

в убийствен гняв! Недей да притъпяваш

сърцето си, а с ярост го надъхай!

МАКДЪФ

Могъл бих да играя двойна роля:

жена с очите и херои с езика,

но, о, добро небе, по-бързо свършвай

с това протакане! Докарай този

зъл демон на Шотландия в обсега

на моя меч и ако се измъкне,

да му прости и Бог!

МАЛКОМ

Сега си мъж!

Така те искам! Да вървим при краля!

Войската е на крак и чака само

да се сбогуваме. Макбет е вече

узрял за друсане и ний сме точно

върлините на волята небесна.

Вдигни глава, Макдъф, и тръгвай с мен —

не зная нощ, да не завършва с ден!

Излизат.

Стая в замъка Дънсинейн.

Влизат Лекар и Придворна дама.

ЛЕКАРЯТ

Две нощи вече будувам с вас, а още не виждам потвърждение на думите ви. Кога за последен път се е разхождала?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

След като Негово величество замина на война. Видях я как стана от леглото, облече си домашната дреха, отключи шкафчето си, извади оттам хартия, разгъна я, написа нещо на нея, прочете го, после го запечата и се върна пак в леглото си. Всичко това в дълбок сън.

ЛЕКАРЯТ

Голямо смущение на организма — да получава благото на съня и същевременно да действа, сякаш е будна. Освен дето броди и върши тези действия, чули ли сте я да казва нещо в сънната си възбуда?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Да, сър, но не мога да го повторя!

ЛЕКАРЯТ

Пред мен можете и дори сте длъжна да го сторите.

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Ни пред вас, ни пред когото и да било, докато нямам свидетел да потвърди, което казвам!

Влиза Лейди Макбет със свещ в ръка.

Ето я, иде! Също както друг път! И спи дълбоко, кълна се в живота си! Наблюдавайте я! Скрийте се тук!

ЛЕКАРЯТ

Отде е взела свещта?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Тя гори цяла нощ до леглото й! Сама ни заповяда да я държим запалена.

ЛЕКАРЯТ

Очите й са отворени, виждате ли?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Но зрението им е затворено!

ЛЕКАРЯТ

Какво прави? Гледайте, търка си ръцете!

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Това й е отдавна навик. Сякаш ги мие. Виждала съм я да ги търка четвърт час, без да спира.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

И тук има петно!

ЛЕКАРЯТ

Тихо! Говори! Ще си запиша какво казва, за да подкрепя паметта си.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Излизай, проклето петно! Измивай се, казвам ти!… Веднъж… Два пъти… Хайде, време е да го направим!… Адът е мрачен!… Как не те е срам, съпруже! Войник, а се плаши! Какво че щели да узнаят, като никой не смее да подири сметка от нашата власт!… Но кой да помисли, че старикът имал в себе си толкоз кръв!

ЛЕКАРЯТ

Чухте ли?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Къде си, Макдъф? Жена ти е в кръв!… Тези ръце няма ли да се измият никога?… Престани с тези глупости! И стига си се стряскал — ще ни издадеш!

ЛЕКАРЯТ

Хайде, хайде! Узнали сте неща, които не трябваше да знаете!

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Тя казва неща, които не трябваше да казва! Един Господ знае какво й е известно!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Още мирише на кръв! Всички благовония на Арабия не могат да убият дъха на тази малка ръчица! О! О! О!

ЛЕКАРЯТ

Каква въздишка! Сърцето й едва понася товара си!