Уилям Шекспир - Макбет

Влиза Вестител.

Е? Дошъл си тук

да упражниш езика си. Започвай!

ВЕСТИТЕЛЯТ

Мой дълг е, господарю, да го кажа,

защото го видях, но как да почна,

като не знам…

МАКБЕТ

Ще кажеш ли най-сетне?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Като стоях на пост, погледнах, сър,

към Бърнамския лес и изведнъж

той сякаш тръгна!

МАКБЕТ

Лъжеш, долен раб!

ВЕСТИТЕЛЯТ

Да ме срази гневът ви, ако лъжа!

Най-много на три мили!… Вие сам

ще видите как иде той насам!

Гора, а пък върви!

МАКБЕТ

Ако ме мамиш,

на първия й клон ще виснеш жив,

дорде от глад изсъхнеш; ако не,

не ме е грижа няма ли ти с мене

да сториш същото! Ах, губя твърдост!

Съмнявам се във Сатаната, който

с двусмислици ни лъже, като казва

уж истини: „Макбет, не се страхувай,

додето Бърнамският лес не тръгне

към Дънсинейн!“ И ето че е тръгнал

към Дънсинейн! Звънете за тревога!

На крак! На излаз! Ако този тук

не лъже със известието свое,

да бягам или чакам все едно е!

Започна слънцето да ми дотяга

и ако би могла, сега, веднага,

да рухне сградата на този свят,

аз бих се радвал!… Удряйте в набат!

Вий, ветре! Смей се, гибел! Идвай, смърт!

Макбет, във броня, ще те срещне твърд!

Излизат.

В полето пред замъка Дънсинейн.

С барабани и знамена влизат Малком, Сиуард, Макдъф и Войници.

МАЛКОМ

Наблизо сме. Хвърлете на земята

закритията си от свежа шума

и покажете се каквито сте!

Достойни чичо, вий и братовчед ни,

високоблагородният ви син,

ще поведете първата редица,

а пък Макдъф и ний ще се нагърбим

с останалото според плана.

СИУАРД

Сбогом!

Врага ще срещнем, пък да ни разбие,

ако не знаем да го смажем ние!

МАКДЪФ

Тръбачи, с пълен дъх надуйте първи

тръби — вестителки на смърт и кърви!

Излизат. Шум на битка.

Другаде в полето.

Влиза Макбет.

МАКБЕТ

За кол съм вързан. Няма де да бягам

и трябва като мечка да се браня

от тази песя глутница 28 28 „… за кол съм вързан… от тази песя глутница!“ — образ, чест у Шекспир, основан върху борбата на мечки и кучета — грубо народно забавление, много популярно в Англия през XVI век. ! Кой тук е

нераждан от жена? Единствен той

опасен е за мене!

Влиза Младият Сиуард.

МЛАДИЯТ СИУАРД

Кой си ти?

МАКБЕТ

Ще побледнееш, щом го чуеш!

МЛАДИЯТ СИУАРД

Няма,

дори да имаш име по-страхотно

от Велзевула!

МАКБЕТ

Казвам се Макбет!

МЛАДИЯТ СИУАРД

Да, адът няма титла по-омразна

за моя слух!

МАКБЕТ

И по-ужасна също!

МЛАДИЯТ СИУАРД

Тук лъжеш, отвратителен тиранин!

И моят меч сега ще ти докаже,

че си лъжец!

Бият се. Младият Сиуард пада.

МАКБЕТ

Жена те е родила!

Разсмива ме с безсилната си злоба

роденият от майчина утроба!

Излиза.

Шум на битка. Влиза Макдъф.

МАКДЪФ

Натам ще е! Тиранино, яви се,

защото, ако друг те прати в ада,

жената и децата ми ще викат:

„Неотмъстени сме!“ Далеч от мен

тез келти, заплатени да се бият!

Със тебе само, изверго Макбет,

или ще върна ненащърбен този

свой меч във ножницата!… Там ще бъде!

Голямото звънтене ми подсказва,

че който там се бие, е голям!

Фортуно, само дай ми го насам

и друго не ти искам!

Излиза. Шум на битка.

Влизат Малком и Сиуард.

СИУАРД

Милорд, елате! Крепостта отвори

без бой врати, а вражите войници

са във разгром. Шотландските велможи

се биха доблестно. След малко боят

ще бъде окончателно спечелен.

МАЛКОМ

Да, повечето негови бойци

замахваха, за да не ни ударят.

СИУАРД

Тъй беше. Но да влезем в крепостта!

Излизат. Шум на битка.

Другаде в полето.

Влиза Макбет.

МАКБЕТ

Не ми допада ролята на тези

глупаци римски, дето се нанизват

на мечовете си 29 29 „… глупаци римски… на мечовете си.“ — намек за Марк Брут (вж. „Юлий Цезар“) или Марк Антоний (вж. „Антоний и Клеопатра“) и изобщо за древните римляни, които предпочитали самоубийството пред падането в плен или смъртта в бой. . Дордето имам

насреща живи, раните по тях

ми по харесват!

Влиза Макдъф.

МАКДЪФ

Спри се, адско куче!

МАКБЕТ

От всички тук единствен теб избягвах!

Махни се! На душата ми тежи

премного твоя кръв!

МАКДЪФ

Аз нямам реч!

Мой глас е този меч, о, пес по-кървав,