от същите пороци, във които
и ти се обвиняваш. О, сърце,
надеждата ти свършва тук!
МАЛКОМ
Макдъф,
тоз изблик твой на благороден гняв,
дете на честността, изтри във мене
съмненията и сдобри ума ми
със твойта вярност. Дяволът Макбет
опита толкоз пъти да ме впримчи
с подобни хитри планове, че вече
благоразумието ме предвардва
от сляпо вярване. Но Бог, там горе,
да ни посредничи! Защото аз
от днес приемам те за свой наставник
и сам отричам се, като от нещо
на мен дълбоко чуждо, от петната,
с които току-що пред теб се черних.
Макдъф, повярвай ми: до днеска аз
жена не знам, не съм се клел лъжливо,
дори за свой имот не съм ламтял,
обет не съм потъпкван ни веднъж
и радвам се на истината, както
на туй, че дишам! Първата лъжа,
която съм изрекъл, беше тази
срещу самия мен. Какъвто съм,
принадлежа на тебе и на моя
нещастен край, към който, преди още
ти тук да дойдеш, доблестният Сиуард
със десет хиляди отбрани войни
се готвеше за поход. Ний сега
ще тръгнем едновременно със него.
Дано сполуката ни бъде равна
на правотата ни!… Защо мълчиш?
МАКДЪФ
Не е тъй лесно от скръбта да минеш
към хлуйналата радост!
Влиза Лекар.
МАЛКОМ
Ще говорим
за туй по-късно… Докторе, кажете
дали таз сутрин кралят ще излезе?
ЛЕКАРЯТ
О, да, милорд! Тълпа нещастни болни
очаква изцеление от него.
Пред болестта им нашата наука
оказа се безсилна, но небето
е надарило кралския му допир
с такава святост, че когато той
докосне ги, те мигом оздравяват!
МАЛКОМ
Благодаря ви, докторе.
Лекарят излиза.
МАКДЪФ
Каква е
таз тяхна болест?
МАЛКОМ
Тук й казват „морът“.
Над нея кралят прави чудеса,
които аз съм виждал неведнъж,
откак съм в Англия. Той само знае
с какво изпросва Божията помощ,
но истина е туй, че изцерява
безбройни болни, с буци и със язви,
извикващи отврата — безнадеждни
за медицината! — като окачва
на шията им златен медальон,
съпътстван от молитва. И говорят,
че щял да предаде таз своя дарба
и на потомците си. При това
крал Едуард се слави с ясновидство
и благодати с хиляди витаят
над трона му, доказващи, че той е
във милостта Господня…
МАКДЪФ
Някой иде!
Влиза Рос.
МАЛКОМ
Шотландец е, но аз не го познавам.
МАКДЪФ
Добре пристигнал, драги братовчеде!
МАЛКОМ
Познах го! Рос! О, Боже, премахни
по-бързо туй, направило от нас
изгнаници!
РОС
Дочул ви Господ, сър!
МАКДЪФ
Все тъй ли е Шотландия?
РОС
Уви,
все тъй, горката! Тя сама не смее
да се познае! Гробница е тя
за своите чеда, в която можеш
да зърнеш тук-таме усмивка само
по устните на лудите! Над нея
стон, жалби, писък въздуха дерат
и всеки вика и не чува никой
и ужасът е всекидневно чувство!
Там рядко някой пита за кого
звъни клисарят. Доблестните хора
са по-нетрайни даже от цветята,
красящи шапките им, и измират,
преди да заболеят!
МАКДЪФ
Боже мой,
каква ужасна, но правдива повест!
МАЛКОМ
Коя е най-последната беда?
РОС
Бедата там, щом мине час, освирква
тоз, който я разказва. Всеки миг
там ражда прясна скръб!
МАКДЪФ
Жена ми как е?
РОС
Добре.
МАКДЪФ
Децата ми?
РОС
И те — добре.
МАКДЪФ
Тиранинът не е ли нарушил
спокойствието им?
РОС
Не е, Макдъф.
Съвсем спокойни бяха, като тръгвах.
МАКДЪФ
Недей скъпи слова! Кажи по-точно!
РОС
Пътувайки насам, да съобщя
вестта, която носех тук със мъка,
слух тръгна, че мнозина храбреци
са хванали гората, и аз сам,
във потвърждение на таз мълва,
видях на крак войската на тирана.
Сега е време да им се помогне!
Един ваш поглед само ще роди
в Шотландия бойци и ще накара
жените да се бият, за да смъкнат
от себе си скръбта!
МАЛКОМ
Вестта, че идем,
за тях да е утеха! Добрината
на Англия ни даде взаем Сиуард
със десетте му хиляди бойци.
По-опитен и смел войник от него
не знае християнството!
РОС
Да можех
с тъй ведра вест и аз да ви зарадвам!
Но мойте думи са от тез, които
би трябвало да се крещят в пустиня,
за да не стигнат до човешки слух!
МАКДЪФ
Кого засягат? Общото ни дело
или са горест за отделна гръд?
РОС
В тях всеки честен има част от мъка,
но главният й дял е лично твой.
МАКДЪФ
Тогава дай ми го! Какво се бавиш?
РОС
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу