Уилям Шекспир - Макбет

А пък и честният превива воля

пред кралска заповед… Но извинете,

каквото и да мисля аз, вий пак

ще си останете какъвто сте.

И днес са светли ангелите Божи,

макар най-светлият да е сгрешил 27 27 „… макар най-светлият да е сгрешил.“ — става дума за падналия ангел Луцифер. .

При все че злите винаги си слагат

добри лица, добрите също трябва

да имат облик на каквито са.

МАКДЪФ

Загубих вярата си!

МАЛКОМ

Тя навярно

е точно там, където аз намерих

съмнението си. Как тъй, кажете,

на произвол оставил сте жена си,

децата си, най-ценното в света,

дори без сбогом?… Вярвайте все пак,

че недоверието ми преследва

не вашта чест, а мойта безопасност.

Вий може да сте чист, каквото аз

и да си мисля.

МАКДЪФ

О, кърви, кърви,

злочеста моя родино! Тиранство,

пусни във нея корени! Доброто —

не се страхувай — няма да те спре!

Гордей се с кривдата си — твойте титли

са утвърдени!… Сбогом, млади момко!

Не бих извършил подлостта, която

приписваш ми, за всичките земи,

владени от насилника, със всички

съкровища на Изтока в прибавка!

МАЛКОМ

Недейте се обижда — тъй говоря

не само от неверие към вас.

Знам, нашата страна е под хомот,

кърви и плаче тя и всеки ден

й носи нова рана; и аз вярвам,

че тя ще вдигне не една десница

в защита на правата ми. А тука

английският владетел ми предлага

със хиляди бойци. Ала когато

аз стъпя на главата на тирана

или издигна я на своя меч,

приемникът му, знам, ще донесе

на нашата страна по много мъки

и бедствия от тез, които тя

изпитва днес!

МАКДЪФ

Че кой е тоз приемник?

МАЛКОМ

Говоря ви за себе си: у мене —

добре се знам — порокът присаден е

в тъй много разновидности, че щом

разтвори цвят над бедната страна,

то черният Макбет ще й се стори

по-бял от сняг, по-мил от кротко агне

пред мойте зверства!

МАКДЪФ

Адските пълчища

не могат да излъчат дявол, който

по злоба да се мери със Макбет!

МАЛКОМ

Признавам, че е зъл и кръвожаден,

коварен, алчен, стръвен, сладострастен,

че де що има грях, и той го има,

но мойта похотливост е бездънна —

жените ви, сестрите, дъщерите,

бавачките, слугините в дома ви

не ще запълнят лакомото гърло

на мойта сласт; развратният ми дух

не ще се спре пред нищо, щом поиска

засищане! Не, по-добре Макбет,

отколкото един такъв на трона!

МАКДЪФ

Сластта необуздана е тиран

на нашата природа и била е

причина за провала на мнозина

добри крале. Но вий не се плашете

да вземете, което си е ваше.

Ще имате в обилие наслади,

запазвайки си име на въздържан,

ако затваряте добре очите

на хората. Жени у нас не липсват.

Не е възможно ястребът във вас

тъй лаком да е, та да смели всички,

които с радост биха се принесли

във жертва на величеството, щом

снизходи то към тях.

МАЛКОМ

Освен това

във мен бушува тъй ужасна алчност,

че, станал крал, от жажда за земи

аз ще изтребя своите велможи,

ще пожелая златото на тоз,

дома на друг и всяка нова хапка

като подправка люто ще ме кара

да диря поводи, за да избивам

най-честните си поданици само

зарад имота им!

МАКДЪФ

Таз алчна корист

е с корен по-дълбок и по е вредна

от похотта, нетрайна като лято,

и тя е мечът, който е погубвал

кралете ни. Но вие не се бойте —

Шотландия богатства ще намери,

за да насити жаждата ви с туй,

което ще е ваше. Тези страсти

все пак търпят се, уравновесени

със други качества.

МАЛКОМ

Но аз ги нямам!

Добрият крал е справедлив, умерен,

любезен, честен, мъдър, милосърден,

усърден, мил, добър, набожен, храбър —

а где са тези качества у мен?

От тях ни помен! А пороци имам

от всичките им видове и багри

в огромен избор! Ако пипна власт,

аз млякото на сговора ще плисна

във гърлото на ада, ще смутя

всемирния покой и ще разбъркам

единството по цялата земя!

МАКДЪФ

Горко й на Шотландия!

МАЛКОМ

Такъв съм!

Е, бива ли такъв да бъде крал?

МАКДЪФ

Да бъде крал? Да бъде жив не бива!…

Народе мой злочести, жално стенещ

под кървавия скиптър на тирана,

кога ще видиш ведро утро, щом

законният наследник се отказва

от трона си и хули своя род!…

Баща ти, кралят, беше крал-светец;

кралицата, която те роди,

стоеше коленичила по-често,

отколкото на крак… Прощавай, младо!

Шотландия напуснах аз, прогонен