Уилям Шекспир - Макбет

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Не бих искала да имам това, което я мъчи отвътре, срещу всичко, което я радва отвън!

ЛЕКАРЯТ

Добре, добре!…

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Дай Боже да свърши добре, сър!

ЛЕКАРЯТ

Тази болест надхвърля границите на моя опит. Но виждал съм някои, които са бродили насън, да умират все пак благочестиво в леглата си.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Измий си ръцете! Облечи си халата! И стига си бледнял! Колко пъти ще ти казвам: Банко е в гроба и не може да излезе от него!

ЛЕКАРЯТ

А, и това ли?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Бързо в леглото! Хлопат на вратата! Хайде, хайде, дай ръка! Стореното — сторено! Не можем го върна. В леглото, в леглото!

Излиза.

ЛЕКАРЯТ

Ще си легне ли?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Веднага.

ЛЕКАРЯТ

Наоколо се носят зли мълви.

Такива неестествени разстройства

са плод на неестествени дела —

измъчваните умове разкриват

на глухите възглавки свойте тайни.

Тук нужен е не лекар, а духовник.

Прости ни, Боже! Бдете върху нея!

И дръжте я далеч от всяко нещо,

с което може да си навреди!

Умът ми в страх е, взорът ми смутен е,

ала каква догадка никне в мене,

не смея да изкажа. Лека нощ!

ПРИДВОРНАТА ДАМА

До утре, докторе!

Излизат.

В полето край замъка Дънсинейн. Влизат, с барабани и знамена, Ментит, Кейтнес, Ангъс, Ленокс и Войници.

МЕНТИТ

Не е далеч английската войска

начело с Малком, неговия чичо —

нетрепващия Сиуард, и Макдъф.

Мъстта гори във тях, защото имат

причини лични, чийто огнен зов

и мъртвите би вдигнал за разплата!

АНГЪС

По всяка вероятност ще ги срещнем

край Бърнамския лес. Натам отиват.

КЕЙТНЕС

А Доналбейн, дали и той е с брат си?

ЛЕНОКС

Не е със него. Имам точен списък

на всички благородници. Сред тях са

синът на Сиуард и мнозина млади,

дошли, за да докажат в бой с врага,

че са мъже.

МЕНТИТ

Тиранът какво прави?

КЕЙТНЕС

Усилено подготвя за обсада

могъщия си Дънсинейн. Мълви се,

че бил обезумял, а според други —

по-малко мразещи го, — че горял

от бясна храброст. Но едно се знае:

че трудно своето разплуто дело

ще стегне със колана на властта.

АНГЪС

Сега той чувства скритите убийства

да лепнат по ръцете му! Сега

въстания ту тук — ту там му спомнят

прегазената клетва; и които

все още слушат го, го слушат само

от страх, а не от обич! Сега той

препъва се в широката си титла

като джудже, откраднало халата

на великан!

МЕНТИТ

И кой ще го упрекне,

че стряскал се, когато всичко в него

въстава срещу себе си!

КЕЙТНЕС

Така е,

но да вървим, за да предложим вярност,

комуто тя полага се. Да срещнем

лекарството за болния ни край

и до последна капка да се влеем

във неговата сила!

ЛЕНОКС

И кръвта ни

добрия кралски цвят да съживи

и да удави вредните треви!

Напред към Бърнам!

Излизат.

Зала в замъка Дънсинейн.

Влизат Макбет, Лекарят и Свита.

МАКБЕТ

Не искам други вести! Нека бягат!

Додето Бърнамският лес не тръгне

към Дънсинейн, не ме е страх от нищо!

Какво е толкоз този мухльо Малком?

Или не го е майка му родила?

На мене духове, които знаят

човешките съдби, ми предвещаха:

„Не може никой, от жена роден,

да ти направи зло. Не се страхувай!“

Велможи подли, бягайте, дружете

със своите изнежени британци!

Не ще усетя никога пред тях

в ума съмнение, в сърцето страх!…

Влиза Слуга.

Да те направи дяволът на въглен,

страхливецо белосан! Откъде

взе този цвят на гъска?

СЛУГАТА

Господарю…

там има… десет хиляди…

МАКБЕТ

Гъсоци?

СЛУГАТА

Войници, сър!

МАКБЕТ

Набоцкай си страните,

да зачервиш уплахата си, пъзльо!

Какви войници, а, брашнен палячо?

На мен ли страх ще вдъхваш с туй лице

от ленено платно? Какви войници,

а, мутро с цвят на цвик?

СЛУГАТА

Английски, сър!

МАКБЕТ

Изчезвай!

Слугата излиза.

Ситон!… Нещо тук ме стяга,

когато гледам… Ситон!… Тази битка

ще ме издигне или ще ме свърши!

Живях достатъчно и моят друм

навлиза в сухата и жълта шума,

а всичко туй, което облекчава

нерадостната старост — обич, почит,

признателност, другарски кръг — туй всичко

ми е отказано. Наместо него

аз чувам клетви, тихи, но дълбоки,

и хладно раболепно шумолене

на устните, нетоплещо за мене,

което плахото сърце със радост