Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Ела да видиш новия си дом — нетърпеливо рече Ноел и го въведе вътре.

Къщата беше като пещера — огромни просторни стаи с високи сводести тавани. На долния етаж имаше голяма дневна, библиотека, официална трапезария и старомодна кухня с кръгла готварска печка по средата. Спалните бяха на горния етаж.

— А прислужници? — попита Лари.

— Те са пред теб.

Лари я гледаше изненадан.

— Ти ли ще готвиш и ще чистиш?

Тя кимна.

— Ще идват двама души да почистват, когато си отиваме, но никога няма да се срещаме с тях. Уредих го чрез една агенция.

Лари иронично се усмихна.

В гласа на Ноел прозвуча предупредителна нотка.

— Не прави грешката да подценяваш Константин Демирис. Ако разбере за нас, ще ни убие и двамата.

— Преувеличаваш — усмихна се Лари. — На стареца може и да не му харесва, но…

Виолетовите й очи се впиха в неговите.

— Ще ни убие и двамата.

Нещо в гласа й го стресна.

— Сериозно ли говориш?

— Никога в живота си не съм била по-сериозна. Той е безжалостен.

— Но чак да ни убие! — възрази Лари. — Той не би…

— Няма да използва куршуми — отсече Ноел. — Ще измисли нещо сложно и заплетено и никога няма да бъде наказан. — Тонът й остана безгрижен. — Но той няма да разбере, скъпи. Хайде, ела да ти покажа спалнята. — Хвана го за ръка и се качиха по широките стълби. — Имаме четири стаи за гости. Може да ги опитаме всичките — добави тя с усмивка.

Заведе го в голямата спалня — просторна ъглова стая с изглед към морето. От прозореца Лари видя широка тераса и къса пътека, която водеше към водата. Имаше кей, на който бяха вързани голяма платноходка и моторна лодка.

— Чии са лодките?

— Твои — отвърна Ноел. — Подарък за добре дошъл.

Той се обърна към нея и видя, че е смъкнала памучната си рокля. Беше гола. Прекараха останалата част от следобеда в леглото.

Следващите десет дни просто отлетяха неусетно. Ноел беше като живак, нимфа, добър дух, десетина красиви прислужнички, изпълняваше всяко желание на Лари още преди той да е разбрал какво иска. Библиотеката във вилата беше пълна с любимите му книги и плочи. Ноел безупречно готвеше всичките му любими ястия, караше платноходката заедно с него, плуваше в топлото синьо море заедно с него, любеше се с него, вечер му правеше масаж, докато заспи. В известен смисъл двамата бяха като затворници, не смееха да се срещнат с никого. Всеки ден Лари откриваше някоя нова черта на Ноел. Тя го забавляваше с анекдоти за известни личности, които познаваше. Опита се да разговаря с него за бизнес и политика, но разбра, че той не се интересува от това.

Играеха покер и Лари беснееше, защото все не можеше да я победи. Ноел го научи на шах и табла, но и на тях винаги го побеждаваше. В първия неделен ден на вилата приготви вкусни закуски и двамата хапнаха с наслаждение на слънчевия плаж. Ноел вдигна поглед и видя двама мъже в далечината. Вървяха по брега към тях.

— Хайде да се прибираме — каза тя.

Лари погледна към двамата.

— За Бога, не се стряскай толкова. Просто селяни, които се разхождат.

— Тръгвай! — заповяда тя.

— Добре — грубо отвърна той, подразнен от случката и от тона й.

— Помогни ми да съберем нещата.

— А защо не ги оставим така? — попита Лари.

— Защото ще бъде подозрително.

Бързо набутаха всичко в кошницата и тръгнаха към къщата. Целият следобед Лари мълча. Седеше загрижен в библиотеката, докато Ноел се трудеше в кухнята.

Късно следобед тя влезе в библиотеката и седна в краката му. Със свръхестествената си способност да чете мислите му рече:

— Престани да мислиш за тях.

— Проклети селяни! — озъби се Лари. — Мразя да се крия като престъпник. — Погледна я и тонът му се промени. — Не искам да се крия от никого. Обичам те.

Ноел разбираше, че този път казва истината. Замисли се за годините, когато бе замисляла да унищожи Лари, за жестокото удоволствие, което изпитваше, щом си го представеше. И все пак в мига, в който отново го видя, разбра, че у нея още е живо нещо, по-силно от омразата. Когато го тласна на ръба на смъртта, заставяйки го да рискува живота и на двамата по време на онзи ужасен полет до Амстердам, сякаш изпитваше любовта му, като предизвикваше съдбата. Беше до Лари в пилотската кабина, управляваше самолета заедно с него, страдаше с него, знаеше, че ако умрат, ще умрат заедно. А той бе спасил и двамата. И когато дойде в стаята й в Амстердам и я люби, омразата и любовта й се преплетоха както телата им. Те се пренесоха назад във времето в малката хотелска стаичка в Париж, Лари й казваше: „Хайде да се оженим. Ще намерим някой кмет в провинцията, който ще ни венчае.“ Сегашно и минало се смесиха в ослепителна експлозия и Ноел разбра, че са извън времето, че всъщност нищо не се е променило и че дълбоката й омраза към Лари идва от силната й любов. Ако го унищожеше, щеше да унищожи и себе си, защото му се беше отдала изцяло много отдавна и нищо не би могло да се промени.