Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Това е преустроен бомбардировач „Мичъл“ — обясни му гъркът. — Искам да го видите.

Лицето на Лари светна.

— Страхотен е! С това тегло и размери е най-добрата машина.

— Колко пътници може да вози?

Лари се позамисли.

— Девет души при луксозни условия плюс пилот, щурман и борден инженер. Развива скорост до четиристотин и осемдесет мили в час.

— Струва ми се интересно. Бихте ли проучили въпроса и после да ми докладвате?

— Ще го сторя час по-скоро — засмя се Лари.

Демирис се изправи.

— Между другото, Дъглас, утре трябва да пътувате до Берлин с мис Паж.

— Да, сър — отвърна Лари и невинно попита: — Каза ли ви мис Паж, че се разбираме по-добре?

Демирис го погледна озадачен.

— Не. Всъщност тази сутрин ми се оплака от вашата дързост.

Лари го зяпна изненадан, но постепенно разбра за какво става дума и бързо замаза положението.

— Старая се, мистър Демирис — искрено рече той. — Ще бъда по-внимателен.

Демирис кимна.

— Постарайте се. Вие сте най-добрият пилот, който съм имал, Дъглас. Ще бъде жалко да…

Той не довърши, но мисълта му беше ясна.

Докато се прибираше, Лари се ругаеше, че е кръгъл глупак. Не биваше да забравя, че вече се състезава в по-висока категория. Ноел беше достатъчно умна и разбираше, че една внезапна промяна на отношението й към Лари би предизвикала подозрението на Демирис. Досегашните отношения между двамата бяха чудесно прикритие на връзката им. Демирис се опитваше да ги сближи. При тази мисъл Лари се изсмя на глас. Беше му приятно, че притежава нещо, което един от най-могъщите мъже в света смяташе единствено за свое.

По време на полета до Берлин предаде управлението на Пол Метаксас и му каза, че отива да поговори с Ноел Паж.

— Не се ли страхуваш, че ще ти откъсне главата? — попита Метаксас.

Лари се поколеба, изкушавайки се да се похвали, но се овладя.

— Голяма кучка е, ала ако не намеря начин да я предразположа, току-виж съм останал без работа.

— Желая ти успех — трезво рече Метаксас.

— Благодаря.

Лари внимателно затвори вратата на пилотската кабина и отиде в салона при Ноел. Двете стюардеса бяха в задната част на самолета. Лари понечи да седне срещу Ноел.

— Внимавай — тихо го предупреди тя. — Всички, които работят за Константин, му докладват.

Лари погледна стюардесата и се сети за Елена.

— Намерих местенце за нас — каза Ноел.

В гласа й се усещаха удоволствие и възбуда.

— Апартамент ли?

— Къща. Знаеш ли къде се намира Рафина?

Лари поклати глава.

— Това е малко селце на морския бряг, на сто километра северно от Атина. Там имаме усамотена вила.

Той кимна.

— На чие име я нае?

— Купих я — отвърна Ноел. — Чрез подставено лице.

Лари се запита как ли се чувства човек, който може да си позволи да купи вила, в която от време на време да прави любов.

— Страхотно! Нямам търпение да я видя — рече той.

Ноел го изгледа.

— Ще имаш ли проблеми да се измъкваш от Катерин?

Лари я погледна изненадан. За пръв път споменаваше жена му. Той естествено не криеше, че е женен, но изпита странно чувство, щом чу името на Катерин от устата на Ноел. Очевидно беше потърсила информация. Вече я познаваше достатъчно и беше уверен, че сведенията са били много подробни. Ноел очакваше отговора му.

— Не — отвърна Лари. — Връщам се и излизам, когато поискам.

Доволна, Ноел кимна.

— Добре. Константин заминава по работа в Дубровник. Казах му, че не мога да пътувам с него. Ще прекараме десет чудесни дни. А сега по-добре тръгвай.

Лари се върна в пилотската кабина.

— Как мина? — попита Метаксас. — По-мила ли е вече?

— Не бих казал — внимателно отвърна Лари. — Иска се повече време.

Имаше ситроен, но по настояване на Ноел нае автомобил от малка агенция в Атина. Беше заминала сама за Рафина и Лари трябваше да я последва. Пътуването беше приятно — прашното шосе се виеше високо над морето. След два часа и половина пристигна в малко очарователно селце, сгушено до брега. Ноел внимателно му беше обяснила пътя, за да не спира и да не разпитва селяните. След селото той зави наляво по тесен черен път, който водеше към морето. Имаше няколко вили, скрити зад високи каменни огради. На края на пътя, на скалист нос, издигащ се над водата, се виждаше голяма луксозна вила.

Лари позвъни на външната врата. След миг електрическата порта се отвори. Той вкара колата и портата се затвори след него. Озова се в голям двор с шадраван по средата. Покрай зидовете растяха какви ли не цветя. Самата къща беше в типичен средиземноморски стил — приличаше на непревземаема крепост. Вратата се отвори и се появи Ноел, облечена в бяла памучна рокля. Двамата стояха усмихнати и изведнъж тя се намери в прегръдките му.