Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Той завъртя самолета, спусна се направо надолу и се озова зад опашката на един от японците. Откри огън с картечницата и го видя как експлодира. Другите два изстребителя го атакуваха от двете страни. Лари ги гледаше как стремително го нападат и в последния миг изпълни имелман, а двата японски изстребителя се сблъскаха във въздуха. Лари често си припомняше с наслада тези мигове.

Припомни си ги, кой знае защо, и онази нощ в Амстердам. Люби Ноел диво и необуздано, после тя лежеше в обятията му и говореше как са били заедно в Париж преди войната. Изведнъж се сети за едно пламенно младо момиче, но, Господи, оттогава беше срещнал стотици пламенни момичета, а Ноел беше само неуловим, смътен спомен от миналото.

„Какъв късмет — мислеше си Лари, — че пътищата ни случайно се пресичат отново след толкова години.“

— Ти ми принадлежиш — каза Ноел. — Сега си мой.

Нещо в тона й смути Лари. „Но какво губя!“ — рече си той.

Докато владееше Ноел, щеше да остане колкото си иска при Демирис.

Тя го гледаше, сякаш четеше мислите му, и в очите й имаше странен израз, който Лари не разбираше.

И добре, че не го разбираше.

Веднъж, след като се върна от Мароко, заведе Елена на вечеря и прекара нощта в нейния апартамент.

Сутринта отиде до летището да провери самолета и обядва с Пол Метаксас.

— Май си ударил кьоравото — рече Метаксас. — Няма ли нещо и за мен?

— Не можеш да излезеш на глава с тях, момчето ми — ухили се Лари. — За тая работа се иска майсторлък.

Обядът мина приятно и Лари се върна в града, за да вземе Елена, която трябваше да лети с него.

Почука на вратата на апартамента й и след доста време тя отвори. Беше гола. Лари се взираше в нея и не можеше да я познае. Лицето и тялото й бяха покрити с грозни синини и подутини. Очите й се бяха превърнали в две болезнени цепки. Беше бита от професионалисти.

— Господи! Какво се е случило? — възкликна Лари.

Елена отвори уста и Лари видя, че три от предните й горни зъби липсват.

— Двама мъже — изфъфли тя. — Дойдоха веднага щом си тръгна.

— Извика ли полиция? — ужасен запита Лари.

— Заплашиха, че ще ме убият, ако гъкна. Наистина ще го направят, Лари. — Тя беше в шок, подпираше се на вратата, за да не падне.

— Обраха ли те?

— Не. Нахлуха, изнасилиха ме и после ме пребиха.

— Облечи нещо — нареди й той. — Ще те закарам в болница.

— Не мога да изляза в такъв вид.

Беше права. Лари се обади на един свой приятел лекар и го помоли да дойде.

— Съжалявам, че не мога да остана — каза Лари. — Трябва да летя след половин час с Демирис. Веднага щом се върна, ще дойда да те видя.

Никога вече не я видя. След два дни, когато се върна, апартаментът й беше празен, а хазяйката му каза, че младата дама се е преместила и не е оставила новия си адрес. Дори тогава Лари все още не подозираше истината. Едва след няколко вечери, когато се любеше с Ноел, изпита леко подозрение.

— Фантастична си — каза той. — Не познавам друга като теб.

— Давам ли ти всичко, което искаш? — попита го тя.

— Да — простена той. — О, Боже, да.

Ноел прекъсна това, което правеше.

— Тогава да не си посмял да спиш с друга жена — тихо рече тя. — Следващия път ще я убия.

Лари си спомни думите й: „Ти ми принадлежиш.“ Внезапно те придобиха нов, зловещ смисъл. За първи път му се стори, че това не е някаква временна връзка, от която ще се измъкне, когато си поиска. Усети студената, смъртоносна недостижима същина на Ноел Паж и потръпна от страх. Пет-шест пъти през нощта понечи да заговори за Елена, но се отказваше, боеше се да разбере истината, боеше се да я назове с думи, сякаш думите бяха по-силни от самото деяние. Щом Ноел беше способна на това…

На другата сутрин Лари се взираше в нея, търсеше признаци на жестокост и садизъм, но виждаше само една любяща, красива жена, която му разказваше забавни анекдоти, предугаждаше всяко негово желание и го изпълняваше. „Сигурно не съм прав“ — мислеше той. Но вече внимаваше да не се среща с други момичета, а след броени седмици изгуби всякакво желание за това, беше изцяло завладян от Ноел.

Още от началото тя го предупреди, че най-важното е да пазят връзката си в тайна от Константин Демирис.

— Не бива да съществува и най-малкото подозрение за нас двамата — каза му.

— Да наема ли апартамент? — предложи Лари. — Някъде, където ще…

Ноел поклати глава.

— Не и в Атина. Все някой ще ме познае. Чакай да помисля.

След два дни Демирис извика Лари. Той беше неспокоен — питаше се дали гръцкият магнат не е дочул нещо за него и Ноел, но Демирис го поздрави приветливо и започна да обсъжда новия самолет, който смяташе да купи.