Сидни Шелдън - Греховете на светците

Разнесоха се радостни викове. Дейна подаде роклята на управителя.

— Задръжте я. Много ви благодаря. — Тя закрачи към вратата и почитателите й я последваха. Двамата мъже смутено заотстъпваха. — Кой е пръв? — Хората я заобиколиха отвсякъде като протягаха химикалки и листове.

Докато се подписваше, Дейна продължаваше да се придвижва към изхода на терминала и накрая излезе навън. До тротоара спря такси, от което слезе пътник.

Тя се обърна към навалицата.

— Благодаря ви, вече трябва да тръгвам. — После скочи в таксито и шофьорът незабавно потегли.

Джак Стоун разговаряше по телефона с Роджър Хъдсън.

— Тя ни се изплъзна, господин Хъдсън, но…

— По дяволите! Не искам да ви слушам! Веднага я очистете!

— Не се безпокойте, господине. Имаме номера на таксито. Няма да стигне далече.

— Гледайте да не се провалите пак. — Роджър Хъдсън затръшна слушалката.

В „Карсън Пири Скот & Къмпъни“ гъмжеше от клиенти. Продавачката на щанда за шалове опаковаше покупката на Дейна.

— В брой ли ще платите, или с кредитна карта?

— В брой. — „Не бива да оставям следи.“

Дейна взе пакета си и почти стигна до изхода, когато уплашено се закова на място. Пред вратата стояха други двама мъже с радиостанции. Устата й внезапно пресъхна. Тя се завъртя и забърза обратно към щанда.

— Ще желаете ли още нещо, госпожице? — попита я продавачката.

— Не. Аз… — Дейна отчаяно се озърна. — Има ли друг изход оттук?

— О, да, има няколко изхода.

„Безполезно е — помисли си тя. — Сигурно са завардили всичките.“ Този път нямаше да избяга.

Забеляза една клиентка в оръфано зелено палто, която разглеждаше шаловете на стъклената витрина, и се приближи към нея.

— Красиви са, нали?

Жената се усмихна.

— Да.

Мъжете отвън ги наблюдаваха.

— Палтото ви ми харесва — каза Дейна. — Това е любимият ми цвят.

— Боя се, че тая дрипа скоро ще се разпадне. Вашето е много красиво.

Двамата мъже продължаваха да ги следят.

— Адски е студено — оплака се единият. — Ще ми се по-бързо да свършваме.

Другият кимна.

— Тя няма да успее… — Той замълча, когато видя двете жени да разменят палтата си. После се ухили. — Господи, виж я как се опитва да се измъкне. Сменят си палтата. Тъпа женска!

Жените изчезнаха за миг зад рафтовете с дрехи.

— Обектът се преоблече в зелено палто… — съобщи по радиостанцията единият от мъжете. — Чакайте. Насочва се към четвърти изход. Хванете я там.

На четвърти изход чакаха други двама мъже.

— Виждаме я — минута по-късно каза единият. — Докарайте колата.

Тя излезе на улицата, плътно се уви в зеленото си палто и започна да се отдалечава. Двамата тръгнаха след нея. Когато жената стигна на ъгъла и понечи да спре такси, те я сграбчиха за ръцете.

— Не ти трябва такси. Приготвили сме ти страхотна кола.

На лицето й се изписа смаяно изражение.

— Кои сте вие? За какво говорите?

Единият я зяпна.

— Ти не си Дейна Евънс!

— Разбира се, че не съм.

Мъжете се спогледаха, пуснаха я и се затичаха обратно.

— Объркахме обекта! Объркахме обекта! Чувате ли ме?

Когато другите се втурнаха в магазина, Дейна беше изчезнала.

Бе попаднала в някакъв кошмар, във враждебен свят с неизвестни врагове, които се опитваха да я убият. Мяташе се в паяжина от ужас, почти парализирана от страх. Когато слезе от таксито, закрачи бързо, като се мъчеше да не тича, за да не привлича вниманието към себе си. Нямаше представа къде отива. Накрая стигна до магазин с надпис ФАНТАСТИЧЕН СВЯТ: ДРЕХИ ЗА ВСЯКАКВИ СЛУЧАИ и импулсивно влезе вътре. Озова се сред всевъзможни костюми, перуки и гримове.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

„Да. Повикайте полиция. Кажете им, че някой се опитва да ме убие.“

— Госпожице?

— Хм… да. Търся руса перука.

— Насам, моля.

Минута по-късно Дейна стоеше срещу русия си образ в огледалото.

— Човек направо не може да ви познае с нея. „Надявам се.“

Дейна излезе от магазина и отново спря такси.

— Към летище „О’Хеър“. — „Трябва да отида при Кемал.“

Телефонът иззвъня и Рейчъл го вдигна.

— Ало?… Доктор Янг? Резултатите от последните изследвания?

Лицето й внезапно се напрегна.

— Можете да ми кажете по телефона. Един момент. — Тя погледна Джеф, дълбоко си пое дъх и отнесе телефона в спалнята. — Слушам ви, докторе.

Последва мълчание, което продължи цели три минути. Обезпокоен, Джеф вече се канеше да влезе при нея, когато Рейчъл се появи на прага. Лицето й сияеше.

— Новата терапия е подействала! — задъхано рече тя.