Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Не, идеята беше на Мелина. Тя изигра и двама ни.

— Изигра ли ви? Как?

— Обади ми се да ми съобщи, че съпругът й искал да се срещне с мен в моята вила в Акрокоринт, за да обсъдим един делови въпрос. Обадила се и на Демирис и му съобщила, че съм поискал да се срещна с него. Когато пристигнахме, ние нямахме какво да си кажем.

— Срещата ви се състоя следобед, горе-долу по времето, когато е установена смъртта на госпожа Демирис.

— Да, точно така.

— От Акрокоринт до къщата на брега има около четири часа път с кола — рече Котас на съдебните заседатели. Така че не е възможно Константин Демирис да е бил в три часа в Акрокоринт и след това да стигне в Атина преди седем часа. — Котас се обърна към Спирос. — Заклехте се, господин Ламбру! Това, което казахте на съда, истина ли е?

— Да, Бог ми е свидетел!

Наполеон се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, при това положение на вас не ви остава нищо друго, освен да произнесете присъдата „Невинен“. Ако обвинението твърди, че Демирис е наел човек да извърши убийството, тогава би могло да има някаква минимална доза на съмнение. Делото се основава единствено на фиктивни доказателства в подкрепа на това, че присъстващият в тази зала обвиняем е убил жена си. Многоуважаемите съдии ще ви кажат, че в такова дело трябва да бъдат доказани две основни неща: мотив за деянието и възможност да бъде извършено. Не мотив или възможност, мотив и възможност. В правото те са неделими като сиамски близнаци. Дами и господа, обвиняемият може да е имал мотив, а може и да е нямал. Но този свидетел доказа, без всякакво съмнение, че обвиняемият не е имал никаква възможност да бъде близо до мястото на събитието.

Заседателите се съвещаваха повече от четири часа. Константин Демирис проследи с поглед как един след друг заемат местата си в съдебната зала. Беше блед и неспокоен. Вниманието на Котас бе насочено в друга посока. Той следеше реакциите на Константин Демирис. От арогантността и самодоволството му нямаше и следа. В момента той бе човек, изправен пред смъртта.

Председателят на съда попита:

— Стигнаха ли съдебните заседатели до единодушно решение?

Говорителят се изправи и подаде лист хартия.

— Да, ваше благородие — рече той. — Моля приставът да го вземе.

Приставът се приближи, взе листа и го подаде на съдията.

— Съдебните заседатели смятат обвиняемия за невинен — прочете той.

Залата избухна. Всички скочиха на крака. Чуха се ръкопляскания и подсвирквания.

На лицето на Демирис бе изписан истински възторг. Той си пое дълбоко въздух, стана и отиде до Наполеон.

— Ти успя — рече той. — Много съм ти задължен.

— Вече нищо не ми дължиш. Аз съм много богат, а ти — много беден. Хайде, отиваме да го отпразнуваме.

Константин подкара количката на Котас през тълпата, покрай репортерите към паркинга. Адвокатът му посочи голямата кола до самия вход.

Когато стигнаха до вратата, Демирис попита:

— Нямаш ли шофьор?

— Не ми е нужен. Тази кола е изработена специално за мен и мога да я карам сам. Помогни ми да вляза.

Демирис отвори вратата, настани внимателно Наполеон на шофьорското място. Сгъна инвалидния стол и го остави на задната седалка. После седна отпред.

— Ти все още си най-великият адвокат на света — усмихна се Константин Демирис.

— Така е — рече Наполеон и запали мотора. — Какво ще правиш сега, Коста?

— Ще се оправя някак — бодро отвърна Демирис. Със сто милиона долара все ще успея да вдигна отново империята на крака , изкиска се той на ум. — Като си представя как ще се разстрои Спирос, когато разбере истината за компанията.

— Нищо не може да направи. Договорът, който подписа, му дава компания, която не струва пукната пара.

Поеха към планината. Наполеон се справяше чудесно с лостовете, които контролираха педалите на газта и спирачката.

— Караш с лекота — каза Демирис.

— Човек винаги научава онова, което е необходимо.

Колата се катереше по тесен планински път.

— Къде отиваме?

— На върха има малка къща. Ще изпием по чаша шампанско и после ще ти повикам такси. Знаеш ли, Коста, всичко което се случи… смъртта на Ноел и Лари Дъглас… и бедният Ставрос. Те всички загинаха не заради пари. — Той погледна Демирис. — А от омраза. Любов и омраза. Ти обичаше Ноел.

— Да — отговори Демирис. — Обичах я.

— Аз също я обичах — обади се Котас. — Не го знаеше, нали?

Демирис го погледна изненадан.

— Не.

— И въпреки това ти помогнах да я убиеш. Никога няма да си го простя. Ти прости ли си, Коста?