Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Предпочитам да запазя… — обади се Демирис.

— Всичко — прекъсна го Котас. — Иска да те лиши от всичко! Това е неговото отмъщение.

— А ти какво ще получиш, Леон?

Устните на Котас се изкривиха в пародия на усмивка.

— И аз няма да остана с празни ръце.

— Не разбирам.

— Преди да прехвърлиш всичко на името на Ламбру, активите на „Еленик Трейд Корпорейшън“ ще преминат в друга, нова компания. Тази компания е моя.

— В такъв случай Ламбру ще остане с празни ръце — не се сдържа Демирис.

— Едни печелят, други губят — сви рамене Котас.

— Той не се ли усъмни?

— Умея да държа нещата в ръцете си.

— Щом ще разпитваш Ламбру, каква ми е гаранцията, че няма да подложиш на разпит и мен?

— Нищо по-просто от това, драги ми Коста. Твоята работа е сигурна. Ще подпишем споразумение, според което новата компания ще премине в мое владение само при условие, че те признаят за невинен. Осъдят ли те, няма да получа нищо.

Демирис най-после прояви интерес. Загледа се в сгърбения мъж. Дали ще захвърли делото и стотиците милиони, само за да ми отмъсти? Не, не вярвам. Не е чак такъв глупак .

— Е, добре. Съгласен съм — бавно произнесе Демирис.

— Току-що спаси живота си, Коста.

Спасих много повече от това , победоносно мислеше Демирис. Скрил съм над сто милиона и то там, където никой не може да ги открие .

Срещата на Котас със Спирос Ламбру бе бурна. Ламбру едва не изхвърли адвоката от кабинета си.

— Как може да искаш от мен да свидетелствам в полза на това чудовище? Махай се оттук!

— Нали искаш отмъщение?

— Да. И го получавам.

— Така ли? Ти познаваш добре Коста. За него богатството е по-важно от живота. Ако го екзекутират, ще се мъчи няколко минути, а разориш ли го, ще го принудиш да прекара дните си в мизерия и така ще го накажеш стократно по-жестоко.

В думите на адвоката имаше много истина. Спирос не познаваше по-алчен човек от Коста.

— Та казваш, че е готов да прехвърли всичко на мое име?

— Да, всичко. Корабите, бизнеса, компаниите.

Изкушението бе неустоимо.

— Трябва да си помисля.

Ламбру изпрати с поглед адвоката, който излезе с количката си от кабинета. Нещастник, за какво ли му е такъв живот ?

В полунощ Спирос Ламбру телефонира на Наполеон Котас.

— Реших. Съгласен съм.

Журналистите бяха в истинска еуфория. Започваше процесът срещу Константин Демирис, обвинен в убийството на собствената си жена. При това защитник щеше да бъде прочут адвокат, доскоро смятан за загинал при пожар.

Процесът щеше да се води в същата зала, в която се бе водило делото срещу Ноел Паж и Лари Дъглас. Константин Демирис седеше на мястото на обвиняемия, а до него, в инвалидна количка, бе Наполеон Котас. Прокурор бе Делма.

— Константин Демирис е един от най-богатите мъже в света — започна речта си прокурорът. — Огромното състояние му дава безброй привилегии. Но има нещо, което не е позволено никому, и това е хладнокръвното убийство. — Той се обърна към Демирис. — Обвинението безусловно ще докаже, че Константин Демирис е виновен за бруталното убийство на своята съпруга, която го е обичала и е държала на него. Сигурен съм, че когато чуете доказателствата по делото, във вас няма да остане и следа от съмнение каква да бъде присъдата, която ще произнесете.

Делма седна.

Председателят на съда се обърна към Наполеон Котас:

— Готова ли е защитата с встъпителното си слово?

— Да, ваше благородие — Котас подкара инвалидната си количка към заседателите. Не пропусна да забележи изписалото се съчувствие по лицата им и усилието, с което задържаха погледите си върху него.

— Константин Демирис е тук, не защото е богат или влиятелен. А може би именно заради това е изправен в съдебната зала. Слабите винаги се опитват да унижат силните. Господин Демирис може би е виновен, защото е богат и влиятелен, но тук ще докажа, и то без да остане и следа от съмнение, че той няма никаква вина за смъртта на своята съпруга.

Процесът започна.

Прокурорът Делма призова свидетеля Теофилос, лейтенант от полицията.

— Бихте ли ни разказали какво видяхте, когато влязохте във вилата на Демирис?

— Столовете и масите бяха обърнати. Вътре цареше истински хаос.

— Имахте ли впечатление, че се е водила борба?

— Да, господине. Имах чувството, че там са върлували крадци.

— И намерихте окървавен нож на мястото на престъплението, така ли?

— Да, господине.

— Открихте ли отпечатъци по дръжката на ножа?